Писмена молба ще се подава само по чл. 325 т.1:

Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено...

Докато прекратяването на трудовото правоотношение по т. 9 писмената форма (молба) няма да е необходима, защото невъзможността за изпълнение на трудовите задължения поради болест е една обективна реалност и работодателя ще трябва да се съобрази с тази обективна реалност и да предприеме необходимото. Той трябва да действа навреме, като не е длъжен да изчака работника да му депозира молба за стартиране на процедурата по т. 9.
Не е все едно да напишеш молба с която молиш трудовия договор да бъде прекратен считано от.... Нали подадената молба може и да не бъде удовлетворена от работодателя? Тогава? Значи не молба, а нещо друго на което той няма да право да откаже. Не, че ще се получи щракване на предварително заложен капан (едва ли някой работодател ще се възползва от една такава уловка за да не изплати обезщетение). Но следва да се внимава. Защото инициативата за прилагане на чл. 325 т. 9 все пак принадлежи на работодателя, а не на работника. Това ще е така защото т. 9 завършва със следното изречение: "...В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме". Значи - щом има вариант за "недопускане на прекратяването" значи първоначалната инициатива би трябвало да е задействана от работодателя.