|
В отговор на:
Уважаеми господа
Позволете да засвидетелствам своите почитания към всеки от присъстващите. Тези които сме се събрали тук, в База Коверчано, искаме да обменим опит, да разберем нещо ново от колегите си и да споделим някои свои тайни. Аз не съм привърженик на подобен подход, но не мога и да не споделя своите мисли по повод футболната теория. Не мисля, че истината се ражда в спора. Ако вие сте прави, това не означава, че вие ще победите в един спор. Защото преди всичко спорът е сблъсък не на идеи, а на личности. В резултат не се ражда истина, а се налага мнението на по силния. За това аз предпочитам да изложа своето мнение, а след това, всеки от вас може да постъпи с него както намери за добре.
И така, моят доклад носи заглавието "Моуриньо и неговият "Интер". Вие разбира се очаквате да разберете моите методи в тренировъчен и подготвителен аспект. Веднага ще ви разочаровам- нищо свръх ново и различно от това което се пише и говори за мен в пресата откакто съм в Милано няма да узнаете. Моят труд всекидневно се гледа под микроскоп. Всяка тренировка или мач се подлага на щателни анализи. Италия действително е откачена на тема футбол и в голяма степен- на научна база. Лично аз, научих много за тези две години. И ще се опитам да изложа своето виждане за играта, по пътя от частното към общото.
За начало ще повторя известния отдавна на всички принцип който следвам в моята работа. В ”Интер” както знаете са селектирани играчи от световно равнище. За такива футболисти не съществуват авторитети, защото в техните кариери са имали треньори на различно ниво. Даже да имате цялата власт, това не ви гарантира безпрекословно подчинение. Аз обаче съм длъжен да им докажа, че съм прав. За това по време на тактическата работа аз подготвям на практика ситуации, които направляват играча в необходимата посока. Ние заедно обсъждаме случващото се и правим определени изводи. Но за това, един тренировъчен процес да носи полза, жизнено необходимо е моите играчи да имат собствено мнение. Аз мога да си позволя да прекъсна тренировката и да попитам футболистите, как биха се чувствали в една или друга ситуация. Например те могат да ми кажат, че десният защитник е твърде далече от централния. Добре, дайте да ги сложим по близо един до друг и да видим какъв ще бъде резултата. Ще опитаме да проиграем такава постройка два или три пъти, а след това ще се поинтересувам отново от тяхното мнение. И това ще продължава до тогава, докато не стигнем до общ извод.
При това, този мой подход към отбора се заключава в това, че постоянната работа на всеки треньор е да развива в играчите способността, всеки да взима ефективни решения, за да може да вкара гол сам или да не позволи на съперника да вкара. Решението на тази задача изисква наличието на нетривиални човешки способности. По време на футболен мач ключовите решения не принадлежат на треньора. Защото не той води топката, не треньора атакува и не той избира позиция на терена. Решението взимат играчите. Играчите на които помага техният собствен талант. Талант който развиват посредством играта. Тоест техният учител е бил и ще си остане ИГРАТА.
Научно е доказано, че разликата между опитните играчи и новаците се състои в по добрата способност на първите да преработват информация и да избират най оптималното решение по време на мач. Колкото повече игрови ситуации през които минава футболист, толкова повече възможности да взима решения в контекста на играта. Футболистите се нуждаят от постоянен процес на търсене и взимане на верни решения: ”Какво да направя? Как да го направя? Защо не така, а иначе? Кога да го направя?” Значи треньорът е длъжен да разработи такава методика на тренировки, която ще научи играчите да действат в условия на дефицит на време. Тоест да правят на тренировки онова, което след това ще е необходимо да направят в реален мач.
За да може да вкарваме и да се отбраняваме ефективно, е нужно да бъдем по умни, да създаваме голови положения, да се адаптираме към съперника и да съхраним контрола върху играта. Футболиста е длъжен да намира връзка между възможностите и решенията, между възникващите ситуации и наличния опит, да умее да следва игровия план, да се адаптира към новите ситуации и понякога да прави нещо ново използвайки нестандартни решения.
Играта- това е комплексна система (Треньор- решение на играчите- изминали резултати/бъдещи планове- резервните играчи- опонента- моменти от мача- треньор). Тя постоянно се променя и в нея има множество аспекти. За това играчите са длъжни:[list]
[*] - да определят проблемите и да ги решава
[*] - да определят възможностите и да се възползват от тях
[*] - да бъдат креативни в условията на дефицит от време
[*] - да използват опита от предни мачове, за да планират победата на бъдещите срещи
[/list]Тъй като играчите са част от процеса, то най важният елемент е тактиката. Това води до въвличане на футболистите в процеса, а подготовката на тренировъчния процес се фокусира върху моделирането на игрови ситуации и свързани с тях въпроси.
Често ме упрекват в това, че аз отделям повече внимание на тактиката в ущърб на функционалното състояние на отбора. Но аз си нямам понятие къде завършва физическия аспект и къде започва тактиката. Футболът събира в себе си всички тези подходи. Не мога да ги разделям, но съм длъжен да кажа, че футбола не се свежда до чисто физическа подготовка, той е доста по сложен. Във всяка система на подготовка, физическия аспект се явява най важен. Без организация и талант в усвояването на различни тактически игрови модели, вашите слабости бързо могат да станат видими, независимо от това колко сте добре подготвени физически. Някога да сте виждали пианист който бяга около пианото, преди да седне на него и да изсвири шедьовър? Аз не подготвям играчи които да търчат без мисъл по терена. Най важното във футбола е да имаш свой стил. Поради тази причина аз фокусирам работата си върху тактиката на отбора още от първия си работен ден. Моите тренировки не са дълги, но са динамични. Ние изразходваме много ефективно своето време. Обичам когато моя отбор се учи да задържа топката и когато знае какво да направи, за да я отнеме от противника. Ние не тренираме за да бягаме, ние тренираме за да играем.
Изработената от десетилетия практика, тактическите занятия при които на дъската се слагат магнитчета, а на играчите словесно се обясняват задачите им не работи. Хиляди пъти по добър ”макет” е отработването на тактически упражнения на самият терен. Необходимо е, тактическата работа да се състои в измислянето на различни упражнения, които да стимулират всички аспекти свързани с игровия процес /тактически, физически, психологически, технически/. Това води до израстване на тактическата организация на целия отбор. Аз създавам такова ниво на командна игра, при което всички играчи мислят сходно и реагират на игровата ситуация идентично, в състояние на ”една вълна”. Философията ”Как да го направим?” се състои не в работата над физическата кондиция на отбора, в намирането на отговори на други въпроси: ”кога да пресираме”, ”кога да се отбраняваме и кога да нападаме”, ”как да осъществим бърз преход от отбрана в атака и обратно”. Качествените параметри на тренировъчния процес са по важни от количествените! За това не ”практиката ни прави перфектни”, а ”перфектната практика ни прави перфектни”. Толкова съвършен тренировъчен процес води до съвършено ниво на организация по време на игра.
И ето тук ние стигаме до моето първо и основно изискване в областта на теорията на футбола. Често се сблъсквам с това, мои колеги по професия да разсъждават относно преимуществото на една или друга схема от гледна точка на науката и вярват, че именно това ниво се явява върха на футболната наука. Тоест разсъжденията, че при една или друга схема се контролира различна площ пространство в правоъгълник с размери 105/65 метра, се счита за върха на научната мисъл. Но това съвсем не е така.
Съгласно теорията, родена на територията на База Коверчано, играта се състои от три основни фази: или топката се владее от нашия отбор, или топката е в съперника или топката не е във владение на нито един от двата отбора. Цялата футболна еволюция е построена на този фундамент. От тук и протичат различни постулати. Всички ние прекрасно ги знаем. Колкото по висок е процента на владение на топката, толкова по малка е вероятността да загубим. Ако топката е в нас, няма как да ни вкарат. И други подобни ”аксиоми”. Съществуват игрови модули които са построени на владеенето на топката. В противовес се появяват схеми които са основани на играта без нея. Най новите изисквания доведоха до възникването на тактически концепции, в които на първи план излиза не владеенето на топката, а умението да създаваш ситуации при които съперникът ще държи топката в тези зони в които е удобно на нашият отбор. В същото време във всичките тези изследвания ме удивлява следния факт- никой от тези теоретици не предлага математическа обосновка на своите виждания.
Да започнем с това, че средните цифри по разпределение на времето във трите игрови фази в течение на средностатистически мач от Серия А красноречиво свидетелстват: 45% от игровото време топката се намира в притежание на един от отборите, останалите 55% в ничие владение. Вие можете да се борите със всички сили да овладеете топката или територия, но КПД-то на вашия труд, ще се формира в рамките на малка част от игровото време. Вашите играчи по често ще се придвижват без топка, отколкото с нея. За това основният фактор във футбола при движението без топка се явява синхронизацията. Синхронизация между играчите осъществяващи подръжка на футболист който владее топката /независимо от посоката на движение/, а така също и синхрон със самия играч владеещ топката. Едното не може без другото. А това означава, че вашата цел при работа с отборната тактика се свежда до това да се решат две задачи- научи играчите на поддръжка, КОГА да се движат, а след това КЪДЕ да се движат; а играчите владеещи топката да се научат КОГА да дадат пас, а след това КЪДЕ. Играчът е длъжен да знае какво иска да направи, движейки се без топка: да получи пас, за да привлече защитата на противника или да спринтира. За да се получи това, той може да следва прост принцип: първото ускорение ще го направи заради противника, второто заради себе си. За да направи това, той трябва постоянно да преценява своята позиция, започвайки от стартова точка в центъра на голям ”Х”. В такъв случай всичките спринтове ще са под ъгъл спрямо предишните. Това трябва да се съчетава със старото правило при което нападащите знаят, че в съответствие с правилото ”Х”, те са длъжни длъжни да опитат два спринта за атака. Отдаващите пас играчи знаят, че първият спринт се прави да се отвлече вниманието на защитника и бързо, преценяйки под ъгъл ли ще започне втория спринт или по правата, те могат да изберат правилния вариант за пас.
Преосмисляйки синхрона във всички компоненти на играта, достигнах до извода, че резултатите се делят не на фаза владение или невладение на мача, а именно в самата трета фаза на играта, когато топката не принадлежи на нито единия от двата отбора. Колкото по бързо се движи моят отбор в тази фаза, толкова по големи са шансовете показателите за владение на топката да са в наша полза. Средствата за достигането на подобна цел е известна отдавна- интензивна преса при загуба на мача с максимално количество играчи. Добрата защита- това е когато се защитаваш в минимално количество време. Опитвам се да запазя топката за моите най креативни играчи колкото се може по дълго. Но когато възниква необходимост от отбрана, то всеки играч има своя роля. Тези които казват, че креативните футболисти трябва да са освободени от дефанзивни задачи не разбират нищо от футбол. Всички футболисти са длъжни да знаят какво правят с топката и както са длъжни да знаят и какво правят когато топката не е тяхна. За това не е необходимо максимална загуба на енергия от всеки футболист. Моите играчи започват да се възстановяват още по време на самия мач. Ако те имат пълен контрол над играта, психологически те се възстановяват. И завършват мача психологически свежи. Моите играчи са готови да играят винаги, независимо от това колко мача ще имат през сезона.
Аз съм готов. Готов към нови предизвикателства и въпроси. За нови победи. Така или иначе, аз не съм спечелил кой знае колко в този живот. И винаги имам какво да доказвам на своите играчи, на самия себе си и на целия свят. Благодаря за вниманието към моя доклад. Надявам се получихте отговори на вашите въпроси.
Winter is Coming<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от PhilipMarlowe на 28.03.11 19:32.</EM></FONT></P>Редактирано от PhilipMarlowe на 28.03.11 19:33.
|
1
