Вече отдавна стана ясно, че българските гейове си падат по чалгата и никак не обичат да бъдат "чукани по носа" за това си пристрастие...
Това обобщение доста не ми се връзва с хората около мен. От приятелите ми, само един слуша чалга. Поп иконата - гей икона му е Ивана, всичко се припокрива. Слуша музиката, разсъждава над текстовете, харесва я как се облича, маниерите й. Влачил ме е по клубове за компания да я слуша и гледа. Като жена я харесва до толкава, че ако му падне ще имат незабравима нощ. И... не виждам да е човек, който заслужава да го чукаш някъде, за да се докаже колко не е стока. Обратното. Толкова си е квалитетен, че е удоволствие да ти е приятел.
Останалите ми приятели, просто са толкова далеч от чалгата, че даже не я коментира никой. Слуша се класика, опера, ходи се по класически концерти. От поп културата често ме стряскат с парчета, които трудно бих забелязал с моя вкус, но те ги харесват, слушат и се чустват отлично.
Вероятно знаеш, че и гей заведенията се обособени за чалга и друго. Когато тръгнем на тур, гледам, много от момчетата ходят навсякъде и навсякъде им е кеф. Танцуват, разпускат. Едни и същи ги забелязвам еднакво добре вписани в различни стилове. Със сигурност има маниаци на тема чалга, но... не мисля убедено, че всеки гей слуша чалга. Има смесени, само чалгари и класици.
Поразгледай във фейса профили и ще видиш колко хора харесват смесено.
Съгласен съм, че чалгаризацията е неприятно битие, което ни обгражда. Трябва да се съгласиш обаче, че всеки сам си прави живота, сам определя какво ще слуша. Това не го прави зависим от това, какво слушат другите, не прави живота лош, защото някой си друг слуша чалга. За това си има различни заведения, различни послойки хора. Събираме се по интереси, по вкусове, по това, какво харесваме. Което пък не означава, че на маса няма да седна с фен на чалгата, и ще го отричам до толкова, все едно ще стане катастрофа. Сядаш, контактуваш, дружиш с човека, а не с неговите вкусове. Ако има пресечни точки, имаме общи интереси... и по време на контакта не слушаме чалга, или... що да не направя компромис, всичко... е точно.
Нищо лично.
|