|
Трудно бих могъл да отговоря смислено на мненията ти без да се наложи да дефинираме основни философски понятия, макар аз самият да не съм философ и в момента да говоря/пиша само и единствено в качеството си на мислещо същество, претендиращо да е носител на известно количество „интелектуален багаж”. Що е то свобода? Свободен ли е човек? Що е то общество? От какви цели трябва да се ръководи то (максимизация на щастието (но тогава – как да го измерим?), дълг, хармония с бог?) и трябва ли въобще да има някакви „цели”? А какво е прогрес?
Няма да се занимавам сега с тези въпроси по обясними причини, но искам само да намекна, че е твърде вероятно именно по такива основополагащи въпроси вижданията ни да се разминават.
Сега по-конкретно и накратко.
Първо - да, аз защитавам „официално приетите догми” само и единствено дотолкова, доколкото съм напълно съгласен, че за функционирането на едно общество са нужни правила (освен ако всеки индивид не живее напълно „откъснат” от останалите, но това едва ли е практически постижимо). Още веднъж - не твърдя, че правилата при които живеем днес са най-добрите или дори, че са добри, а просто наблягам на нуждата от правила.
Дали би оспорил това твърдение?
Второ – връщайки се към Израел – никога не съм изказвал мнение за тази държава с абсолютни категории. Напротив – подходих сравнително. Да, Израел далеч не е идеално общество (но кое ли пък е?), но няма да спра да твърдя, че според мен то е по-добро от много други (нужно ли е пак да дам примера с Иран? – а има и толкова много други). Мисля, че основната разлика между нас е, че пред теоретически идеалното, аз бих избрал практически по-доброто. И не защото съм конформист (в което, убеден съм, веднага ще ме обвиниш), а по-скоро защото се опитвам да бъда реалист.
Трето – нито за миг не съм поставял под съмнение ползата и нуждата от инакомислие и от това „една култура да бъде разбирана в контекста на самата себе си”. Ако прочетеш края на предишното ми мнение ще видиш, че именно това за мен е най-висша ценност. Мисля, че тук спориш без да има за какво. Никога не съм казвал, че разбирането е равносилно на оправдание. Но понякога има нужда от осъждане. Да – аз намирам за напълно неприемливи и осъдителни културните норми, които потъпкват основни човешки права и смятам, че всеки разумен човек на земята би трябвало, макар и по свой начин, да се бори с тях. По същия начин не приемам и чрезмерния културен релативизъм, за който понятието „човешки права” е приумица на западната цивилизация, и за който опитите те да бъдат прилагани извън нея са проява на етноцентризъм и „западен империализъм”.
Четвърто – не разбирам защо непрестанно си загледан в миналото. И аз споменах, че хомофобията на много места по света се дължи на европейския културен империализъм в миналото (тук впрочем би било редно да се замислим, дали наистина в ислямския свят не е имало хомофобия, или хомофобията просто е била от „друг вид” (а може и да я е нямало, защото хомосексуалността е била на практика несъщсетвуваща (разбира се на като биологичен, а по-скоро като социален феномен)); нима културен релативист като теб не би се съгласил, че феноменът „хомофобия” трябва да бъде разбиран в зависимост от културата си? Следователно, не би следвало да говорим за „хомофобия”, а за „хомофобии”, защото във всяка различна култура хомофобията има различен израз и различни причини...). Но не разбирам с какво това противоречи на твърдението ми, че ДНЕС, именно Западът е най-прогресивен в това отношение???
Пето – по отнишение на сексуалните малцинства - тук правя препратка към първа точка и нуждата от правила.
Упражняването на сексуална агресия (била тя физическа или не) върху даден човек, освен проява на насилие е и накърняване на човешкото достойнство (защото всякакви действия – сексуални или не – с човек, без неговото съзнание и съгласие накърняват достойнството му на разумен и свободен агент. Оттук и проблемът лично за мен да приема педофилията и ексхибиционизма (всички останали „сексуални малцинства” изброени от теб бих могъл да приема и не виждам морален проблем – може би само некрофилията е малко по-проблематична – малко некадърно ще формулирам тук въпроса си, но – Е ли тялото наша собственост след смъртта ни?). Разбира се, те (педофилията и ексхибиционизмът) са проблемни само когато се извършват против волята (или при липсата на свободна воля от страна) на други хора.
Ако за теб нуждата от обществени норми и понятия като човешко достойнство са „буржоазни приумици”, то тогава мисля, че спорът ни е безпредметен.
Редактирано от Simplicissimus на 13.12.10 13:22.
|
Re: Каква идеология изповядвате [re: La_Bete]
