|
...не бих искал темата бързо да бъде обсебена от Израел и конфликта в Палестина. Категорично стоя зад думите си, че "Израел е фашистка държава основана на базата на раса, религиозен екстремизъм и апартейд". Фашизма не е монолитна идеология и не е ограничена по време и място -- с изключение на Франко и Салазар, мисля няма два фашистки режима, които да са идентични.
И аз не бих искал темата да бъде обсебена от конфликта (конфликтите) в Близкия Изток, но ми е трудно да се съглася с това крайно твърдение.
Няма как едно плуралистично общество да бъде фашистко. Двете понятия са взаимно изключващи се. Не знам доколко познаваш Израел (самият аз никога не съм ходил там, макар мъжете им да са много hot... ), но не забравяй за съществуващия там вътрешен дебат по отношение на случващото се в политическия (и не само) живот. Всеки е свободен да изразява своето несъгласие с провежданата от "Ерец"-а политика (като мнозина разбира се се възползват от това си право). Надявам се разбираш защо не бих се съгласил с твърдението ти, че става дума за "фашистка" държава.
Разбира се, ситуацията далеч не е идеална, и както ти отбелязваш Израел все още е една нация дълбоко основана на "расата". Но коя етническа/историческа (каквито са повечето в Европа) нация не е? Замисли се и над това кому България дава гражданство, кой седи на опашки за това гражданство и срещу какво...
И въпреки всичко, дори по този въпрос, по който дълго време имаше консенсус в Израел, защото е основополагащ за легитимността на съществуването на държавата им напоследък взеха да се появяват и инакомислещи (Шломо Занд е само един от примерите, макар да е може би най-изявен в оспорването на Израел като държава на "Избрания народ"). За момента не съм видял или чул никой в Бългалия да оспори дефинирането на българската нация като етническа такава...
А дали е така, действително?
Именно поради тази причина дебело подчертах интересното преобръщане на ситуацията. Според мен много дълги години ще са нужни на бившите колониални култури, за да се случи някаква промяна във възприетите от Запада през 19-ти (а и по-рано) век норми. Социалната промяна в едно либерално и плуралистично общество (каквито са повечето демократични западни общества) естествено се случва много по-бързо, отколкото при цялостната липса на "общество" (дали наистина можем да говорим за общество в страна като Бряг на слонована кост, където четири основни племена отказват да живеят заедно и са се озовали в рамките на една държава само защото френският колонизатор е решил така (впрочем, вероятно и самата държавна форма на управление им е била наложена от същия този колонизатор))?
Що се отнася до изброените от теб "сексуални малцинства" - не съм убеден, че бих ги назовал точно с този термин, но схващам мисълта ти. Моето разбиране за дефиницията на "сексуално малцинство" е по-скоро функция от влечението към даден пол или от половата идентичност. Все пак не забравяй, че в някои от изброените от теб примери е липсващ елементът на взаимно съгласие (педофилия, ексхибицонизъм, некрофилия).
Доста трябва да се напъна за да се сетя за успешна промяна на обществото по "правилата на играта"... "Правилата на играта" ги пише статуквото, което, разбира се, е пряко заинтересовано промяна да не се случи защото тя би могла да накърни интересите му.
Давам ти прост пример - 1789 промени "правилата на играта". 1917 също.
Някои помпозно наричат промените на правилата на играта "революции".
Май 68 не бе революция. Правилата и до ден днешен са си същите. Въпреки всичко постигна нещо.
Именно в това се състои разликата между едно демократично и едно тоталитарно общество - промяната в тоталитарното общество е възможна само с промяната на правилата на играта... Друг въпрос е, че демокрацията далеч не е идеална, но уви, нека си спомним онази толкова изтъркана реплика на Чърчил...
Още по-пресни са примерите с гарантирането на равни права на гейовете. Заплаха от гражданско насилие дори не ми е известно да е съществувала.
Накрая само исках да допълня, че културният релативизъм е полезен, но с мярка. Може би зад неговата маска някой би могъл да оправдае това, че в някои страни гейовете биват убивани, жените биват бити от мъжете си а младите момичета биват "давани" на мъже, които те самите не познават, защото всичко това е социално приемливо и част от обществените норми на дадена култура. Аз обаче не съм способен да го направя, както, надявам се, и останалите четящи тук.
Сега се замислям какво всъщност толкова отличава съвременната плуралистична западна култура в днешно време и я прави толкова прогресивна - това е именно способността й за саморефлексивност. Способността й да приема усъмняването в легитимността на собствените си норми.Редактирано от Simplicissimus на 11.12.10 12:04.
|
Re: Каква идеология изповядвате [re: La_Bete]
