Мерси за милите думи.
Отговарям ти отзад напред ( иначе, какъв гей бих бил?! ),
"Но не забравяй, че за разлика от някои съвсем географски близки до Израел държави, където би те чакала бесилка ако публично покажеш своята хомосексуалност (т.е. - ако я направиш "социална")"
Не се наемам да коментирам култури (в случая арабската), почти непознати за мен, и чийто език не говоря (ясно ми е обаче, ценностната им система се различава от тази на развития Запад). За разлика от тях, Израел претендира да е (подразбира се, единствения) знаменосец на Европейската цивилизация в Близкия Изток. Според мен, претенцията е куха защото близостта със съвременните западноевропейски ценности е само тук-там на повърхността, и с това се изчерпва. Примери в изобилие... просто не бих искал темата бързо да бъде обсебена от Израел и конфликта в Палестина. Категорично стоя зад думите си, че "Израел е фашистка държава основана на базата на раса, религиозен екстремизъм и апартейд". Фашизма не е монолитна идеология и не е ограничена по време и място -- с изключение на Франко и Салазар, мисля няма два фашистки режима, които да са идентични.
"Именно същият този Запад е най-прогресивен по отношение даването на равни граждански права на хората от сескуалните малцинства"
А дали е така, действително?
Малко контекст. Първо, в 19век Запада налага в цял свят свръхконсервативния анти-сексуален "Викториански" морал, който днес царства буквално във всички бивши и настоящи колонии, до степен на такъв фанатизъм, че някои от метрополиите не могат да прокарат дори и лека либерализация на нравите в собствената си администрация (не ми се търси в интернет, наскоро имаше случай, или с холандска, или с френска колония, която саботира и отхвърли либералното законодателство от съотв. метрополия).
Второ, хората от сексуалните малцинства изобщо никъде нямат равни граждански права. Някои субгрупи като (някои от) хомосексуалистите са "изкарани на светло" и признати за легитимни и -- в някои страни -- са им дадени някои права като граждански съюзи или бракове с варираща според страната правна тежест. Огромната част от сексуалните малцинства обаче продължават да бъдат жертва на опресивния буржоазен морал и преследвани, както от закона, така и яростно дискриминирани неформално. Да, лесният отговор е, че те (садо-мазохисти, некрофили, педофили, педерасти, полигамисти, ексхибиционисти, натуристи, групови бракове, "кръвосмесителни" взаимотношения и от сорта) са болни/ луди/ опасни и пр., но нека не забравяме, че до неотдавна същите квалификации и същата "логика" са били стоварвани и върху хомосексуалистите. И подобно на хомосексуалността едно време тези теми днес също са абсолютно табу -- нито се правят научни (и безпристрастни) изследвания, нито се дискутират публично. По същата причина работите на AlfredKinsey (както и на психолози, психиатри и етнографи от първата половина на 20 век) днес просто не биха могли да бъдат повторени тъй като някои от темите и методите му се смятат днес за off limits.
"...то не смятам, че оптитите за промяна на обществото в рамките на "правилата на играта" са нещо погрешно."
Доста трябва да се напъна за да се сетя за успешна промяна на обществото по "правилата на играта"... "Правилата на играта" ги пише статуквото, което, разбира се, е пряко заинтересовано промяна да не се случи защото тя би могла да накърни интересите му. Единствено заплахата от гражданско насилие може да принуди статуквото на компромис.
|