"Например мразя концепцията за мултикултурност на едно общество, понеже тази либерална концепция разяжда западната цивилизация. Искам Европа отново да бъде homeland на европейците. "


Съжалявам, но горното не само е дълбоко погрешно фактологически ами и подобна омраза е непродуктивна и не предлага никакво решение, нито за момента, нико за в бъдеще. Какво предлагаш??? Различните култури да бъдат (а) асимилирани тотално (което неизбежно би било насилствено) или (б) да бъдат прогонени? Кой, и на каква база ще определи, кои са от "наш'те" и кои са "чуждите"? Ами ако в един момент се окаже, че и "българите" трябва да си оберат чукалата и да си ходят в Централна Азия, от където някога са дошли? Драматизирам разбира се, просто за да подчертая абсурдността на подобни "решения" на несъществуващи проблеми.

Според мен, проблемът не е в мултикултурализма, а в липсата на адекватни мерки за осъществяването му на практика. "Мултикултурализъм" не е просто различни хора на едно място, а би следвало да включва някакви мерки от страна на държавата за стимулиране на междукултурно взаимодействие и минимум интеграция.

Как точно дефинираш, кое е "Европа" и, кои са "европейци"??? От кога Европа стана монокултурна? Монокултурната и етнически чиста нация-държава е нововъведение на 19ти век. Преди това Европа е доста по-пъстра с изключение на Франция, която от континентална Европа е комай единствената страна с многовековен опит на монолитна централизирана държава от модерен тип. Исторически, империите са добър пример за мултикултурност, сътрудничество и (за времето си) толерантност; в контраст на монокултурните, монорелигиозни, нетолерантни градове-държави-демокрации. Всъшност, едва през последните няколко десетилетия има някакви плахи опити демократичната форма на управление да се обвърже с либералност и толерантност. През цялата си история демокрациите са нетолерантни, милитаристични, и активно дискриминират и изключват голяма част от собственото си население от контрол върху лостовете на управление.