едва преди малко ми подшушнаха защо така усърдно адвокатстваш на момчето... ваши си работи


">В момента обществото ни задължава да се съобразяваме
> с него и ще е така още доста време.
Дума да няма"

Е хайде, моля те! Само не ми казвай, че си позволявате ти и приятелят ти да се държите хванати за ръка, да се целувате на публично място и т.н. Защото ако не си позволявате да го правите то вие се съобразявате с нагласите на обществото... Това беше само един малък пример.
------------------------------------------------------------------
> Тогава каква толерантност? Каква липса на предрасъдъци?
Тази, която се придобива бавно и трудно. Като онзи лаф за Библията че Мойсей разкарвал там-колко десетилетия народа си на зиг-заг, за да измрат всички, дето са израснали с робска душа, та на Обетованата земя да стъпят свободни по душа хора. (Disclaimer: тълкуванието на зиг-зага не било в самата Библия)

Да, прав си. Вероятно ще минат "там-колкото десетилетия" са нужни... Време през, което ще трябва да се съобразяваш обществените нагласи.

------------------------------------------------------------------

Вече мисля че отговорих на това, ма да го кажа пак. Стереотипът според мен ще се разпадне когато обшеството престане да вижда само женствените/лабилните гейове. А започне да вижда и другите. За да види, че има не само женствени/лабилни, а и много други. Подчертавам, не да се "скрият" женствените/лабилните, а да се покажат и останалите. А за "показването" всеки прави каквото му е по силите и каквото може/желае/иска да направи в живота си.

Да и кое мислиш, че ще накара мен и останалите "НЕ женствени/ НЕ лабилни" да се покажат след като вече са прокарани такива стереотипи от останалите? Защото аз се сещам единствено за негативни последствия от това да излезна гласно и ясно да заявя "Да, аз съм гей!". Точно поради тази причина много момчета се притесняват да заявят своята сексуалност-защото можгат/желаят/искат да направят в живота си.

------------------------------------------------------------------

Ако сред нас наистина има близки до "женския пол", какво да направим? Да се правим че ги няма ли, какво? Да ги пратим в ъгъла да се срамуват? В концлагер? Защото ах колко са лоши, развалят ни имиджа? Те са тук, сред нас и имат същото право и способности като теб да бъдат ценни -- такива, каквито се чувстват.

Ами какво да ги правим пък? Да вземем да ги лансираме на първа линия ли? На мен не ми е приятно и не контактувам с феминизирани момчета. Ибягвам ги, но не ги обвинявам за това което са, това си е техен проблем. Техен проблем който неминуемо става и мой, покрай асоцирането ми/ни с тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от BBourgas на 10.02.05 23:08.