Ако питаш вследствие на дискусията, която се е получила в другата тема (за сапунките), смятам, че си извел неправилно въпроса от контекста, още там дори.

Ако питаш отделно, като независима тема, смятам, че въпросът е безсмислен. Отговор на този въпрос трудно може да се даде (а може би е невъзможно) на рационално ниво. Защото когато се опитаме да намерим такъв, да обясним защо чувстваме едното или другото, неизменно се изпада (и се раждат обвинения) в робуване на стереотипи.

Да погледнем някакви възможни аргументи:

"Аз съм гей, но се чувствам повече жена, защото:
- обичам да готвя
- обичам да чистя, пера и гладя
- обичам романтични филми
- обичам цветята
- не пия ракия и водка, а само безалкохолно и мартини
- обичам да ходя по магазини и да си купувам дрехи, обувки и бельо
- ям шоколад, когато съм нервен
- и т.н., и т.н."

Всичко това са стереотипи за жени, за характеристики на жени, за женственост... Ама я да се замислим колко от нас ги проявяват... И всъщност, защо пък изброените по-горе трябва да са характеристики на жени?!

Или другият вариант:

"Аз съм гей, но се чувствам повече мъж, защото:
- гледам футбол и съм запален фен
- отбирам от готини коли и характеристиките им
- спортувам, ходя на фитнес, плуване и карам ски
- не обичам цветя, валентинки и други превземки
- обичам да си пийвам
- падам си по екшъни, хоръри и епоси
- не обичам много да ходя по магазини за дрехи
- не разбирам и много от козметика
- и т.н., и т.н."

Отново стереотипи. Т.е. и двете позиции с тези и подобни аргументи са атакуеми, безполезни. Каква доказателствена сила имат, какво доказват, при положение, че днес си имаме и еманципирани жени, и метросексуални мъже. И нещата вече не са нито бели, нито черни. И че основното е индивидуалността, различието.

Затова единственото, което ни остава е да приемаме другия с неговия избор. Защото това вече е избор (а не пола, като не говорим в случая за транссексуалните, които рано или късно избират и него) - как да се чувстваш в своите очи, в своята кожа. Това е толерантността. И не може заради това, че някой смята за себе си (така си е преценил), че е по-близко като душевност и възприемане на света до жените, с които ежедневно контактува, да го обвиняваме и да искаме от него да се крие, да се преструва или да го убеждаваме, че греши, заради това, че на нас не ни харесва неговата преценка или избор или не ги споделяме. (Това Нортттче май го беше казал по-добре, с натикването в ъгъла)

Това всичко дотук е обяснение защо смятам, че въпросът ти няма смисъл, както и малко размисли в контекста на разговора ви с Нортттче по-горе.

Но понеже гледам, че все пак настояваш хората да ти отговарят, ето какво имам да кажа - аз съм мъж, и не се чувствам нито повече мъж, нито повече жена, а себе си. И със сигурност имам и "женски", и "мъжки" характеристики, включително от тия, дето съм изброил по-горе съвсем произволно.

Vivre mes differences ou sauver les apparences?