Виж, никой не може да те кара да си състрадателен и съчувстващ на нещо/някой, които не харесваш и не одобряваш. Нито да лицемерничиш. Това е ясно.

Но да си толерантен за мен не е непременно да проявяваш активно одобрение, съчувствие или някакво действие преко волята си. Това може да е и просто бездействие - т.е. приемаш, че има такива хора, които са различни от теб, не желаеш да се асоциираш с тях и толкова, но не ги и обиждаш, не ги критикуваш постоянно, не ги тормозиш заради това, което са и заради избора им.

А за неприятния за теб факт, че някой неправилно и неоснователно асоциира теб с тях, не са виновни те, а най-вече асоцииращият. Някой вече го спомена. Но това няма да се промени като се скрият или избият забелязващите се неизбежно по-"феминизирани" гей-момчета, а като се покажат другите. И то не с негативно отношение и камъни върху "по-женствените", а със своите лица и мъжественост. Ала колко време ще е необходимо за промени на обществените нагласи и идеи за хомосексуалните мъже отвъд тъпия стереотип "женички", това вече е друг въпрос и никой не може да е сигурен... Мисля, че зависи първо от всички ни, без значение от "кои" сме.

Vivre mes differences ou sauver les apparences?