“Ники, Ники...”, харесваше това име. Винаги му бе звучало адски секси. Като го кръщавали едно време, за малко да го нарекат именно така - Николай...

Взря се пак в огледалото – гледката не беше от най-приятните. Хубавите му, обикновено усмихнати сини очи бяха зачервени и гледаха мрачно. Ники беше излязъл преди малко с кръстника, подхвърляйки едно “Идваш ли?”. “Да, да, сегичка...” Ама как да се яви пак там?!

Чувстваше се объркан – все още ядосан от поражението и проявената слабост, но и изпълнен със сладка тръпка. Господи, каква страстна целувка...не беше изпитвал нещо такова досега, не беше и предполагал, че някой може по такъв начин да му въздейства само с едно долепяне на устни...

Ала този Ники го унижи! Пред всички! А после се възползва и от моментната му слабост в тоалетната... Дали не му се бе просто подиграл?! Досетил се е някак и е решил да си поиграе чрез този облог... Кръвта му отново забушува.

“Бъди мъж!”, си подвикна вътрешно и тутакси се усмихна – тази реплика му беше много забавна. “Хм, ще му покажа аз на този подлец, че не може да си играе с мен!” Поизбърса се още малко, пооправи разрошения си перчем и доволен от решителното си, мъжко изражение, излезе най-подире от укритието си.

Противно на притесненията му, никой не му обърна внимание, като се върна в ресторанта, и така, по-спокоен, си седна на мястото. Потърси Ники с очи и не му отне много време да го открие...в прегръдките на едно момиче. Сега пък какво?! Допреди малко го целуваше в тоалетната, а вече се натиска с момиче? Ама и този донжуан си го биваше. Завистливо загледа плътно прилепените им тела, поклащащи се грациозно и страстно под звуците на тежкия блус... За миг Ники също го погледна и, по дяволите, усмихна му се! “Ироничен глупак!”, помисли си и отново се ядоса на себе си. Реши, че оттук нататък ще се прави, че онзи не съществува.

Внушаваше си, че не забелязва как Ники беше през цялото време в компанията на тази девойка, как просто не се отделяше от нея – кавалерстваше й на масата, дърпаше й стола, когато тя понечеше да стане, държеше я за ръка, а как страхотно танцуваха... Истинска двойка. “Значи така, прав се оказах – има си приятелка, а е решил да се позабавлява с мен, да ми се подиграе. Нещастник...”

В един момент реши, че повече не може да издържи в тази обстановка. Не беше трудно да се измъкне незабелязано – бяха пуснали някакъв диско евъргрийн и всички се мятаха по дансинга, от 10- до 70-годишни. Проправи си път отстрани и в миг се озова навън, на свеж въздух. Вечерта беше приятно прохладна. Огледа се и забеляза отсреща някакъв бар, май някой му спомена, че наскоро са го открили и бил доста свестен за селски бар. Хм, май точно от едно питие имаше нужда. Какво пък? Едно питие и на най-върлия въздържател не би навредило, помисли си.

Барът наистина беше приятно местенце – е, не като софийските, в които обичаше да прекарва времето си с приятелите, но като алтернатива за опротивялата му сватбена обстановка му се стори дори идеален. А нямаше и много хора. “Нали е отворено?” “Както виждаш”, посрещна го с изпитателен поглед изрусен барман. Приседна на една малка маса. По инерция първо поръча минерална вода, но при повдигането на вежди от страна на бармана, се сети за какво беше дошъл и добави несигурно: “И една голяма водка”.

Vivre mes differences ou sauver les apparences?