|
Не можах да се сдържа да не напиша продължение. Получи се доста цинично и дълго, но се надявам да ми простите. Резултат на стресова седмица...
----------------------------
- Стоп, стоп, стоп - разкрещя се режисьорът - хайде бе момчета, колко пъти ще повтаряме тоя епизод! Какво си се вдървил бе, Ники! К'ъв актьор си бе! Колко пъти ще ти бъркат в гащите, докато се получи, a?! Еииий...
Бай Димо изгледа гневно двете момчета. "Ей, ще ми развалят филма", ядосваше се наум застаряващият режисьор, "Ама и сценарият толкова струва... компромис след компромис... И за какво? За да не стоя без работа... за да правя това, което си мисля, че искам да правя..." Той се тръшна на сгъваемия стол и се втренчи изпитателно в момчетата, които междувременно излязоха от колата, очаквайки нервно дали ще последва нов дубъл или вманиаченият режисьор най-сетне ще обяви края на снимачния ден.
Андро запали цигара и се облегна на пежото. "В колко ли хиляди филма трябва да играя, за да си купя такава кола...", замисли се той. Фирмата-спонсор докара това ново пежо сутринта специално за тази сцена и някой от снимачния екип пусна слух, че щяло да остане за бай Димо. Още един от серията подаръци за това, че се е съгласил да направи "шедьовър" по сценария, написан от съпругата на собственика на фирмата.
Ники пристъпваше нервно от крак на крак и избягваше погледа на Андро. За Андро еротичните сцени не бяха проблем, не му беше за първи път и като гей му беше естествено да бъде интимен с мъж. "Така и не го усетих тоя, гей ли е или не. Съвсем ми е разстроен гейдара. От цигарите ще да е... Хм... От няколко дена почна доста да се отпуска ама все моята приятелка това, моята приятелка онова... А старият идиот, наречен режисьор, съвсем се е вманиачил, ще го побърка...", Андро пое дълбоко от евтината цигара, изпитвайки мазохистична наслада от лошия й вкус.
Над целия снимачен екип падна неловко мълчание. Бай Димо все така настървено гледаше Ники от сгъваемото си столче. Прошарената му и оредяваща коса стърчеше във всички посоки, а на челото му пулсираха вени. В уморения му мозък прехвърчаха разбъркани мисли: "Андро го бива, има хляб в него, ама още е млад-зелен. Нищо не ги учат в тоя ВИТИЗ вече, нищо... Ама тоя Ники е пълна трагедия... Красиво момче, но за актьор не става, ще ми развали филма... Виж, в някой сапунен сериал ще се пласира без проблем..."
- Е, бай Димо, стига де! Хайде, спокойно. Виж какви са сладки момчетата. - наруши мълчанието с дрезгавия си глас гримьорката, която често спасяваше положението по тоя начин. - Хайде да изпушим по едно кафенце, а?
- ОК, ОК, край на снимачния ден! - извика бай Димо някак немощно от стола и бавно надигна позатлъстялото си, но не много отпуснато тяло. - Да, Муци, отиваме за кафенце. - обърна се той към нея.
- Бай Димо, - провикна се Андро - тия от фирмата, ако няма да прибират пежото тая вечер, какво ще кажеш да го пробвам как върви, а?
- Ей, пежото... - сбръчка чело бай Димо. - А бе, вземай го... Ама до 2 часа ако не се прибереш, не искам да те виждам утре, ясно? - хвърли му ключовете умореният режисьор, отчаян от мисълта, че от него балкански Алмодовар никога няма да стане и пое към караваната на снимачния екип.
- Значи ни напускаш тая вечер, сладур. - констатира Муци - Ами чао и внимателно с колата. - поръча му тя и се отправи след бай Димо.
Андро побутна по рамото Ники, който все още неадекватно подскачаше от крак:
- Ники, идваш ли с мен, приятел? Тоя красавец е мой тая вечер! - каза превъзбудено той, имайки предвид пежото.
- Ъъъъ къде? - отвърна Ники, който не беше съвсем на себе си.
|
jaytee (Продължение 3) [re: Sam]
()
