Ще се опитам да си го представя:

1.Проблем: Топлообменът - ТВЕЛовете са неща с доста малка повърхност и ефективното отнемане на топлина може да става само с течна вода. Въздухът има стотици пъти по-малка топлопроводност, което изисква увеличаване на топлоотдаващата повърхност и увеличаване на температурната разлика. Така ТВЕЛовете трябва да са множество с малки размери, направени от волфрам а радиоактивното вещество също да е високотопима сплав. При много високи температури започва да преобладава лъчистото пред конвекционното загряване и въпросът с топлообмена е решен.
2.Проблем: Радиоактивност - Понеже радиоактивното гориво е добре заключено в ТВЕЛовете, от него не може да се очаква радиоактивно замърсяване. По-скоро вторична радиоактивност на въздуха, предполагам с кратък полуразпад. При катастрофа ТВЕЛовете си остават цели и не се разпиляват на широко поради здравината на двигателя. Радиоактивността на изваден ТВЕЛ е много малка и по-скоро помага за откриването му на местността.

Вариантите с разходваемо гориво са неуместни, според мен. Освен, ако не е измислено газообразно такова. Ама как ще го контролират, като критичната маса изглежда ще е в резервоара, а не в двигателя?

Останалата част от двигателя е стандартен турбоджет - компресорна и турбинна част. Възможно е да разчитат и на рамджет ефект.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите