Да, като се говори за скорост по отношение на цялата вселена, нещата губят смисъл. Но можем да упростим нещата така, както следват например от модела на Фридман: ако две достатъчно отдалечени произволни тела се раздалечават във времето с постоянна скорост, то говорим за разширение без ускорение (равномерно оразширение), ако се раздалечават с ускрение - разширението е с ускорение, и при свиване аналогично. Под достатъчно раздалечени имам пред вид локалните движения в резултат на локални взаимодействия да представляват слаб шум на фона на ясно изразеният тренд в промяната на разстоянието. Демек да игнорираме пекуларните движения на самите обекти като по-слаби.
Така законът на Хъбъл по отношение на равномерното разширение придобива прост физичен смисъл: скоростта с която се раздалечават в момента два раздалечени обекта, се запазва във времето,и е била съща в миналото. Не се променя, т.е. няма ускорение. От тук и константата на Хъбъл като коефициент на пропорционалност, която свързва скоростта с разстоянието в настоящият момент от развитието на вселената. Трябва да се очаква, че в бъдеще тази скорост ако се запазва (равномерно разширение!), разстоянието обаче ще расте, от там и Хъбъловата константа ще намалява, тоест тя е функция на времето, не е константа.
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
|