Чакай малко. Скоростта е право пропорционална с дадената стойност на константата сега, в настоящият момент.. За да остане скоростта постоянна, каквото е определението за равномерно разширение, единственият изход е константата която е коефициент на пропорционалност (константата на Хъбъл) да се мени с времето. Как може тя да се мени с времето така, че скоростта да е постояннна? Ами ето така.

Нека допуснем, че константата на Хъбъл е функция на времето (частен случай е тази функция да е константа, така че не губим общност на разглежданото решение). Тоест имаме:
V = H(t).R

От друга страна, когато скоростта е константа, разстоянието ще расте по стандартният закон за равномерно движение,
R = Ro + V.t

Заместваме по-горе:
V = H(t).(Ro + V.t)
или
H(t) = 1/(t+Ro/V) = 1/(t+const)~=1/t

Получаваме, че коефициента на пропорцоналност в закона за Хъбъл трябва да намалява с времето, и тъй-наречената константа на Хъбъл е стойността която функцията има в настоя]ият момент.
H(T)=Ho

Колкото до това, че по-близките обекти се разширяват с по-малка скорост, това не противоречи на общата картинка. Не забравяй, моделът тръгва от едно интересно и важно предположение: вселената е хомогенна и изотропна, наблюдавана от всяка нейна точка (в голям мащаб, рабира се).

Да вземем един механичен модел за вселената, който има подобно свойство - разтягащ се ластик. Нека да раздалечаваме краищата на ластика с постоянна скорост. Ако си отбележиш две точки върху ластика - два обекта във вселената - ще видиш как те също се раздалечават с постоянна скорост. И тази скорост е толкова по-малка, колкото са по-близко тези точки. Тук вече се вижда как поведението на цялата вселена се проявява в закона на Хъбъл и от къде точно идва равномерността.

Но при ластика се вижда и нещо друго. Ако не вземаш два обекта да наблюдаваш, а правиш измервания какво се случва на фиксирано разстояние от един определен обект, ще забележи друго. В началният етап на разширението обекта който е бил на това фиксирано разстояние ще се движи бързо, в по-късен момент друг обект, който попадне на същото разстояние, ще се движи вече много по-бавно. Коефициента на пропорционалност между скорост и разстояние, т.н. хъбълова константа" за ластика, намалява с времето, и то точно по закона който изведох по-горе. Аналогията е доста адекватна в случая.

Питай, не си мълчи.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!