Така законът на Хъбъл по отношение на равномерното разширение придобива прост физичен смисъл: скоростта с която се раздалечават в момента два раздалечени обекта, се запазва във времето,и е била съща в миналото. Не се променя, т.е. няма ускорение. От тук и константата на Хъбъл като коефициент на пропорционалност, която свързва скоростта с разстоянието в настоящият момент от развитието на вселената.
Само аз ли виждам противоречие тук?
След като скоростта е правопропорционална на разстоянието между два раздалечаващи се обекта, ясно е, че скоростта не е константа, т.е. има някакво ускорение. Коефициентът на пропорционалност очевидно е т.нар. константа на Хъбъл, но дори и тя да се променя във времето и да намалява, това не променя общия закон.
Т.е. как можем да кажем, че скоростта на разширяване е константа или бавнопроменяща се величина, след като очевидно по-близките обекти ще се раздалечават с по-малка скорост от по-отдалечените такива?
Досега си мълчах, защото ми се струваше, че нещо пропускам, но сега вече искам да се изясни, няма грешка в логиката ми, поне аз не мога да видя такава.
|