|
"1. Само с един единствен фотон нямаш нито интерференция нито дифракция. А имаш случайно попаднал фотон и нищо повече. "
След като само от един фотон имаш случайно попадение, и от следващият ще имаш също случайно попадение, то поредица единични фотони би трябвало да направи само размазано петно. Докато тя очертава интерференчната картина. Поради което попадението не е случайно, и няма защо да се пениш преди да си си изяснил тея неща. Интерференчната картина се очертава именно защото фотоните не попадат на случайни места.
Още първото ти твърдение е погрешно.
"Получаването на единични фотони с филтри, пластини и т.н. е случаен процес,"
Случаен процес може и да е, но резултатът е закономерен - от изходът на едно устройство, генериращо единични фотонои, в крайна сметка излизат единични фотони. Ето NPL, лабораторията правеща най-точните атомни часовници, съобщава за създаден източик на база квантови точки, гарантиращо генериращ единични фотони за измервателни цели. Може да си купиш и да не се тревожиш повече.
Това че е случаен процес не променя факта, че на изхода на един уред генериращ единични фотони, фотоните са единични. Ако не беше случаен процес, светлината на изхода щеше да корелира и да има някакво ниво на кохерентност, което вече не са единични фотони. Тъй че радвай се че процеса е случаен.
"И най важното, при такъв експеримент (така наречените експерименти Аспе, коментирали сме статията в сп. Света на Физиката но се правиш на улав) вместо интерференция има проектиране на процепите, т.е вКМ е една глупава надстройка."
За каква вКМ говориш, след като имаш резултат от експеримент? Искаш да кажеш, че реалността е магическа? Е аз нали преди години точно това ти разправях, и ти от тогава изтрещя?
"3. Нека допуснем, че по някакъв начин знаеш кога преминава всеки пореден единичен фотон през процепа (свише ти се казва), а също и че сам фотон интерферира сам със себе си. А интерференчния екран е на разстояние 1000 светлини години от процепите. Как фотона ще отреагира ако му е останало да измине последното разстояние от 1 светлина секунда демек 300 000 км.
Как фотона ще разбере, че в този момент е запушен процепа за да попадне където трябва върху екрана? "
А, най-после почна да опитваш да задаваш въпроси. Само че защо в класическа форма, в която те нямат отговор?
Фактите са следните: КМ предсказва какво ще се случи в твоята постановка, и реалността го потвърждава (под формата на съществуващите експерименти с отложен избор). "Как" няма отговор в случая. Остава правилото на Файнман - вероятността фотонът да попадне някъде се определя от вероятността по всички възможни пътища, по които той може да мине. Ако ти промениш геометрията преди фотонът да е достигнал екрана, тези пътища се променят и съответсно - в синхрон с резултатите от експеримента - и тази вероятност се променя. Твърдението на Файнман не е съвместимо с въпроса "как". Схвана ли сега как работи квантовата механика? И че не задаваш правилните въпроци?
Именно това е същността - няма отговор на въпроси като "как", но резултатът може да бъде предсказан, и експеримента потвърждава теорията.
"фотона няма и не може да получи информация "
Но пък резултатите от експеримента казват, че фотонът се държи така, като че ли получава нужната му информация. ФАКТ. И какво правим сега с тръшкането?
Те експериментите с отложен избор именно за това са толкова красиви, защото са анти-класически и антиинтуитивни, и в същото време в пълен синхрон с теорията
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
|
Re: какво ще се случи? [re: polu]
