първо няколко думи защо смятам тоя въпрос за интересен: когато фотона минава по два възможни пътя, Даже и по така наречената вКМ фотона не минава и по двата възможни пътя а само по единия, но не сме можели да определим по кой е минал и т.н.
очевидно взаимодейства с елементите от пътя (огледалца, сплитери, Да, ваимодейства лещи, С прозрачни материи не взаимодейства.
и тн) иначе нямаше да се формират тия пътища, щеше просто да си жули напред. щом има взаимодействие, има и предаден импулс. тоя предаден импулс, какъвто и да е той, трябва да бъде консистентен с това което накрая наблюдаваме.
Правилно, като идея добре, а за слабите места по надолу.


аз винаги съм смятал че по-вероятно зад понятието колапс седи нещо реално (не че е задължително), демек жулят си значи вълните, и по някое време се решава "тук ще бъде българия" и това е. долу горе това е и позицията на фон нойман.
точно обаче въпроса с подвижните оптични елементи ме кара да мисля че няма вариант за логически издържан колапс модел,защото той би изисквал фотона или да колапсира на някой от оптичните елементи в установката, или да стигне в чиста суперпозиция до екрана, и тогава ще имаме смес от интерференция+гаусиани.
това обаче няма как да стане ако държим импулса да се запазва, ще стане така че в някои случаи сплитера няма да покаже преместване консистентно с детектора (фотона не колапсира на него, а на детектора) и тогава импулса чао. това че неопределеността ще се погрижи (отговор б) не го виждам как ще стане, защото мога да сложа детектора дето си искам и да докарам огромна точност в измерването на импулса и никаква неопределеност не може да спаси положението.
моето мнение е: отговор а) , сплитера ще се задвижи 45 градуса обратно на сработилия детектор
и ето втората, и всъщност по-интересна част на въпроса:
За слабите места: Разглеждаш един единствен фотон но само с един единствен фотон интерференчна картина не може да се получи, дори и при така наречената вКМ пущат множество фотони и чак тогава върху екрана се получавала (уж де) интерференчната картина. А само с един нищо не ти се получава, попадението ще му е вероятностно т.е. нужна ти е статистика от много попадения за да имаме доказана интерференчна картина и т.н.

Проблема ти е, че не можеш до използваш втори трети или множество фотони тъй като
по тази експериментална постановка:
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/Beam_Split_and_fuse.svg/360px-Beam_Split_and_fuse.svg.png

и условието за което първоначално писа – свободно реещ се сплитер (нещо такова беше писал сега да не търся), то още първия фотон и неговия импулс със съответното преместване ще направи интерферометъра вече да не е правоъгълен , т.е. променяш конструкцията и интерференчния максимум се измества и всичко ти става манджа с грозде.






- ако изградим многопътна оптична система с подвижни огледалца, сплитери и тн елементи (то всъщност всяка е такава) в която накрая събираме пътищата върху екран, при пускане на единичен фотон ще "нарисуват" ли преместените след милион години елементи ЕДИН ЕДИНСТВЕН път през системата. примерно ако пътищата са два, всеки с по 100 огледалца, ще се преместят ли всички 100 огледалца на един от тях?

Ще се преместят, но всяко 100-но огледало различно. За да нямаме разправии със ЗЗЕ.