|
"И що не четеш на този адрес:
http://femto.com.ua/articles/part_1/1069.html
Само това да беше разбрал на този етап, пак добре. Това, по долното е така и за вКМ и при нея е така да няма хън мън класическа отика и т.н. "
Ти отново изпусна нишката. За какво ми даваш как става интерференцият на вълни? Фотоните не са вълни. Те нямат фронт, нямат фаза, нямат определено положение в пространството, за да фантазираш някакво "застъпване под малък ъгъл" (кое се застъпвало?). Отново се подвеждаш под некоректни аналогии, не за пръв път се отплесваш - лъчи, вълни, дрън-дрън. Още повече, в нашият случай, ситуация с едновременни фотони е изключение на фона на останалите възможности. С такова изключение не се получава интерференчна картина. Алоу, опитай да сметнеш - при фотони със среден интервал 2 микросекунди, какъв процент ще са "едновременни", да речем с интервал под 0.2 микросекунди? Избери си едно число, 1%, 10%, 50%. хайде, избирай. За да видим каква интерференция ще се получи. Ама не смееш да избереш
"И да не забравиш, днеска е света събота по график има правене на бяла и черна магия. Направи кукла на Луи дьо Бройл (започни с него) и го боцкай до посиняване с карфицата, докато се отметне от казаното през 6о-те години, че вКМ е изопачила неговата представа за вълни и частици. Казъл е нещо такова ако го перифразираме на български:
Каква я мислихме , каква стана тя."
А разбра ли защо така е променена идеята на Дьо Бройл за носещата вълна, съпровождаща частицата, в съвременната физика? Именно поради експериментите с интерференция и дифракция на единични частици.
Според първоначалната идея на Дьо Бройл вълната, ако е физически обект, не може да е просто "вълна", тя трябва да съществува в тримерното пространство като вълнов пакет. Всеки вълнов пакет обаче има едно неприятно свойство - дисперсия. Това означава, че с времето този пакет трябва да се размива в пространството. Докато конструкцията, за чието обяснение той е призван, е стабилна с времето - например електрони, протони и т.н. Последващите опити с интерференция на електрони поединично показват друг недостатък на такава добавена вълна: за да се получи интерференцията, вълната трябва да мине през двата отвора, ама частицата не може. Тоест тя задължително ще мине само през единият отвор. Опитите за проследяване на преминалите частици през единият от отворите обаче разрушават интерференцията. Макар че не влияят на вълната на другата частица която би трябвало да доведе до интерференция. Именно за това се стига до вероятностната интерпретация. Чрез него моделът на Дьо Бройл остава жизнеспособен.
Забележи, хората правят интерференция и дифракция и от единични електрони, и от единични хелиеви атоми. А ти се тръшкаш за единичните фотони
За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...
|
Re: Ще ли мирише котката? [re: polu]
