Продължение


" Ми естествено че ЩЕ виждаш цялата аперетура отстрани, т.е. по ъгъл"

Значи след като фотони от цялата апертура (с ненулев размер) се събират в точката на наблюдение, имаме непаралелни фронтове, нали? :) А щом отстрани се наблюдават такива фотони, какво пречи навсякъде да ги има?
Навсякъде ги има и това е шум към реалните интерференчни и дифракциони картини които се наблюдават, но като бройка тези шумящи фотони само много по малко от фотоните които не са отразени от ръба на аперетурата. (Нали ти казах първо да се научиш да броиш фотони, това че днеска сме неделя не те оправдава да караш метла, като е по график, метла ще карат само които са си научили урока па ти още на броенето се дъниш. ..ахъ.) А за да се наблюдава интерференчна картина, на така разглежданите от теб кръстосани фотони е нужно интензитета помежду кръстосаните и не кръстосани фотони да е не е не по малко от 0,1, а в случая разликата е огромна, наскоро ти показвах точно това в този pdf:
http://web.uni-plovdiv.bg/yovcheva/lectures/OPTICS/Optics%20-%20Lecture%207.pdf
“ V се изменя от 0 до 1.
V = 1 – най-контрастна за кохерентни вълни интерференчна картина (за А 1 =А 2);
V = 0 – интерференцията изчезва;
V  0,1 – човешкото око може да различава интерференчните линии;
V = 0,1 при I min ≈0.82I max .
В разглеждания от нас случай V се определя само от съотношението между
амплитудите на интерфериращите вълни: (А 1 ≠ А 2 ) ”
И как главата ти не може да разбере елементарни неща та пак повтаряш глупости си които ти показвах в този пост:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953852852&page=1&view=collapsed&sb=5&vc=1
А не ти става хубаво като те бъзикат.
Освен това ъгъла на пресичане за случая не е подходящ та да дава достатъчно дан за наблюдаема интерференчна картина, която ти се иска да има. Само за някои, от малкото отразени от аперетурата фотони, този ъгъл е малък и подходящ.
Ма гледай какво съм писал в старите постове, караш ме да търся, но ми омръзна да го правя и само ще те бъзикам. Та тука , лесно се намира и пише за ъгъла още в началото:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953801981&page=2&view=collapsed&sb=5&part=
“Като двата лъча сключват малък ъгъл помежду си при достигането си до екрана а пътя на светлината е показан със стрелките. „
А сега можеш ли да се сетиш, че това условие съм го копирал от Пунду и Мундю и е пределно ясно защо и те спазват това условие.





"МА ДА НЕ ВЗЕМЕШ ДА ПОГЛЕДНЕШ при нулев ъгъл та да останеш кьорав."

Там просто плътността на фотоните е по-голяма. И с нищо не доказва твоята теза. Тов че ослепяваш не означава, че фронтовете на фотоните не се пресичат. А на нас ни трябва съвсем слабо пресичане, точно колкото има в случая. Но интерференция йок, което опровергава модела ти.
Е как йок бе юнак ти погледнали при нулев ъгъл та йок , а говориш така наизуст, още един корав между слепците няма да е голям зян.
При реалните дифракциони картини, не като се рисуват теоретичните има попадения на фотон и върху минимума дори и при най добрите постановки. Та този фотон (или няколко) е като черна овца в стадото, не върви в крак с останалите. Може да е шум па може и да е от интерференция, казва ли ти някой. А върху максимума един повече или по малко спрямо огромно число порядъчни овце как ще го откриеш.



"При холографията, където изискванията са по строги тези дифрактирали фотони се спират (екранират, по голяма част от тях ) с нещо като бленда на разстояние от аперетурата (забравих сега термина, но съм пущал по рано снимка по въпроса в по по стари теми) . Където блендата има малко по голям отвор от излъчващата аперетура та да е холограмата най качествената."

При холографията практически всички фотони се разсейват от обекта, това е много силна форма на дифракция.
Оййй завалията ма ние разглеждаме преди да “““““ се разсейват от обекта““““




"Па при вКМ особено „когато уж имало единични фотони“ в експерименталната установка и другия още не е „роден“. Кой казва на фотонна да попадне в централния максимум (баба Яга с метлата ли ги замита) а следващите фотони да попадат на други места ,че да се образува интерференчна картина…. А кажи бре юнак? Още фотона не се е роди а вие му бабувате къде щял да попадне."

При квантовата механика нещата са много прости. Всичко се определя от геометрията на установката, в случая - възможните пътища през всичките процепи до точка от екрана. Чрез тези пътища до съответната точка се изчислява вероятността фотонът да попадне в тази точка.
Хайде пак се правиш на шут, изчисленията и всякакви сметки независимо по какъв тертип, не могат да накарат фотона да кривне от правата си посока и да попадне така, че заедно със следващите да изрисува интерференчна картина, Сметките са си сметки не ги пробутвай като нещо върховно.
Отделен въпрос, че трябва да му изпратиш ЕСМ на фотона за резултата от сметките или пък той да си смята и то при условие че знае размерите и ред подробности на установката. И всичко това без окултизъм не става… ахъ.

Пак се вгледай в този линк:
http://femto.com.ua/articles/part_1/1069.html
„Расчёт такого расплывания с помощью ур-ний (1) и (2) даёт результаты, совпадающие с приближёнными ф-лами френелевской Д. в. Мнимость коэф. D, приводящая к сходству ур-ния (2) с нестационарным Шрёдингера уравнением в квантовой механике, означает, что диффузия комплексной амплитуды А происходит со сдвигом фаз, вследствие чего возможны осцилляции в распределении модуля амплитуды по фронту волны.“
Така нереченото разпиляване, дифузия на интензитета (фотоните) в геометричната сянка да ти говори нещо.
Рис. 5. Диффузия лучевой амплитуды за отверстием.
Рис. 4. Диффузия лучевой амплитуды за краем экрана.
И какво ли ги кара да се разпиляват да не би да са ?
зомб преоблечен като регулировчик или катаджия показва пътя на фотони но инкогнито.

Ти да не пробва експеримента с бордюра та мълчиш бре юнак.

И още за самоподготовка по въпроса което ми попадна:
http://femto.com.ua/articles/part_1/1391.html
„Интерференция никогда не наблюдается, если волны поляризованы во взаимно перпендикулярных плоскостях.“