"Е… колко пъти да ти повтарям бре човек, контраста, качеството на интерференчна картина ще се унищожи при 0.1 а при 0,5 ще е добре видима (пак прочети тука:
http://web.uni-plovdiv.bg/yovcheva/lectures/OPTICS/Optics%20-%20Lecture%207.pdf "

Ма 0.5 е само добро пожелание. По-надолу съм ти показал, че е неосъществимо.
Изобщо при разредени фотони със средно време между тях по-голямо от 5-6 пъти продължителността на излъчване, няма шанс да получиш никаква интерференция - огромен процент от фотоните ще ти дават шум според твоите "взаимодействия".


"Е това по тъмното по горе изречение ще ти почерни живота и никога няма да караш метла.. ахъ.
На Пундю и Мунюн интерференчната картина е мижава, т.е. по малко от 0,5 от интензитета са интерферирали фотони а другото е шум . "

Да бе, ама сравни ситуацията сега. За да има интерференция според твоите идеи за фотони по двойки, могат да интерферират само фотоните следващи един след друг за време равно на продължителността на излъчване на един фотон, за да са едновременно и да могат да взаимодействат някак си. При мандел средното време между фотоните го дават 2 микросекунди. Дори да е 100 пъти по-малко, няма значение. Половината фотони значи ще са с време между тях по-малко от 0.02 мкс. Голяма част ще са с време над 0.00002 мкс. Колко от тях ще са с интервал време от порядъка 0.0000000001 мкс за да ги считаме за съвместими с някакво взаимодействие и да правят интерференцията? И да я направят, останалото гигантско мнозинство ще я омаже. Дадох ти примера с 0.5 контраст само да ти покажа колко е безнадеждна тая работа. Не вдяваш ли?


"Това е друго време бре зомчо, ти преди това време го кръщаваше за колко време тръгвал влака. Това време, за колко се излъчвал фотона, за колко тръгвал влака и за колко време се сварява чиния с яхния да можеш после да гледаш на магия с яхния (че и рима се получи дори.) Няма отношение по случая.
Всъщност времето за поглъщане и излъчване на фотон е вероятно по малко от 10^-18 секунди , ако е повече при експеримента на Бекман и Мендел щяха да получат друг резултат. (Сега видях темата, че и Петков е получил същия резултат с лента. Ано е по точен ще даде долна граница за излъчване (по скоро поглъщане излъчване на фотон съгласно условието на експеримента – излъчване на фотон от движещ се източник в случая лентата ). Но ще пиша отделно по темата.) "

И как да няма значение това време? Ти май изобщо не схвана за какво става дума. Как фотон, излъчен след време, например 10 пъти по-голямо от продължителността на един фотон, може да взаимодейства с него, след като не може да го застигне за да осъществи какво да е взаимодействие? Това е основната идея, и горната оценка убива всякакви идеи за взаимодействие на фотони. Няма как да се справиш с тази оценка.


"Бре зомчо, те и така се излъчват в ЕМВ, а не всички заедно, пак не четеш каквото трябва а каквото баба си знае това си и бае по собствени сценарии колкото да се каже нещо."

И какво като се излъчват? Колко от едновременните фотони остават след като се отслаби силно интензитета? Пак нещо не си наясно с математиката. Айде пак да ти отварям очите.

Вземаме зелена светлина, с честота 600 терахерца, f = 6.10^14 херца. Това означава, че две съседни фазови плоскости от плоска вълна (фазовата плоскост е съвкупността от фотони съвпадащи по време, намиращи се в една равнина и движещи се в едно направление), следват една след друга за интервал 1/f = 1.5.10^-15 секунди. Слагаме филтър, който да намали интензитета на светлината. Този филтър ще намалява както фотоните в една фазова плоскост, така и ще поглъща цели фазови плоскости. За да остане средно време между фотоните 2 микросекунди (айде, нека с отразените и каквито там още да е 0.02 микросекунди, 2.10^-8 секунди), това означава, че намалението на интензитета ликвидира средно по
И що не четеш на този адрес:2.10^-8/1.5.10^-15 ~= 10^7 фазови плоскости, оставяйки средно по един фотон на миналите плоскости. Тоест шансът да останат едноврменни фотони (айде, синфазни, за да разбереш с терминологията от твоя коловоз) е практически нула (всъщност е числото по-горе). Така че няма значение имало ли е ЕМВ или не в началото.


"http://femto.com.ua/articles/part_1/1069.html
Само това да беше разбрал на този етап, пак добре. Това, по долното е така и за вКМ и при нея е така да няма хън мън класическа отика и т.н."

И за какво ми даваш примери с вълни? В случая говорим за единични фотони.


""Расчёт такого расплывания с помощью ур-ний (1) и (2) даёт результаты, совпадающие с приближёнными ф-лами френелевской Д. в. Мнимость коэф. D, приводящая к сходству ур-ния (2) с нестационарным Шрёдингера уравнением в квантовой механике, означает, что диффузия комплексной амплитуды А происходит со сдвигом фаз, вследствие чего возможны осцилляции в распределении модуля амплитуды по фронту волны. „
Дебелината на черните вертикални линии нагледно е показано като времето за което се излъчват фотоните в една ЕМВ. Ахъ…."

Тъй, тъй. Ма що не забелязваш че става дума за комплексни амплитуди, фази, вълни? Тоест за поведението на вълновата функция, която описва вероятностите за които вече ти говорих, а не за поведението на отделен фотон? И кво сега, за вероятностите ли ще си говорим, с които работи КМ, дето ти не я признаваш - а от там явно не признаваш и казаното в цитата, който си дал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите