става дума за поведението на светлината във вакуум. тя има двойнствени свойства. само на късо разстояние и само във вакуум, светлината може за кратко време да прояви своите корпускулни свойства. иначе тя има предимно вълнови свойства, почти през цялото време, както в етера така и в атмосферата и в стъкло и т.н.
Корпускулярни свойства на светлината има винаги, независимо от колко далече идва и дали е във вакум или във някаква среда. Доказателството е фотоелектричният ефект.
Вълнови свойства притежава и на къси разстояния дали във вакуум или не, доказателството е явленията интерференция и дифракция. Полувълни не могат да се поглъщат от вещеви частици, нито да се излъчват,поради квантоваността на енергията им, само цяло число, ето защо въпреки фотоелектричният ефект, светлината се тълкува като вълни в ефира, няма място за частица. Освен това фотони в покой няма, също както и вълни в покой не съществуват. Вълновите свойства на вещевите частици, се обясняват със взаимодействието им със ефира в който се движат, потенциалите им, гравитационни, магнитни, електрични, се изместват заедно с тях през ефира, но тези вълни нямат самостоятелно съществуване. Опита на ММ не показва наличие на ефир, защото лъчът описва отиване и връщане до интерферентният екран. Ако се проведе опит само на отиване, ще покаже наличието на ефир, ще има анизотропия при разпространяването на лъча по посока и обратна на относителното движение на ефира.
|