много е просто.
щом като има полета, а те са материални обекти, значи има етер, полетата са етера.
а как се държи светлината спрямо етера, като вълна или частица, е друг въпрос. светлината се държи променливо, непостоянно, в зависимост от условията.

уреда на майкелсън не успява да регистрира околоостното въртене на земята. това само по себе си нито доказва нито отрича вълновата теория на светлината, при вискозен етер, гравитационен.
уреда на саняк обаче регистрира земното въртене. това противоречи на вискозния гравитационен етер, но него го има той е факт.
в такъв случай, единственото реално обяснение е че фотоните се държат като корпускули, за кратко време след като са били излъчени.
етер със слаб вискозитет, малко прилича на празно пространство но не е. в слабия земен етер, фотоните се излъчват като корпускули, и след кратко време, например секунди, постепенно се преобразуват на вълни в етера.
така за вакум, първоначално е валидна емисионната теория, а после вълновата.


Значи колкото е по гъст етера, толкова по дълго светлината ще се държи като корпускула, или е обратното, колкото е по разреден етера, толкова по кратко светлината ще се държи като корпускула ? мисля че първото ще е по вероятно.