"Ако заместиш R=R/2 , Sigma = 4*Sigma - т.е. два пъти по-малка плоча,
На едно и също разстояние от нея H, ще получиш по-голям интензитет, отколкото на същото разстояние ше създаде два пъти по-голяма плоча. "

Ти сега какво, подлагаш на съмнение решението? Изложил съм го ясно, ако намериш някъде грешка, свиркай да я обсъдим и поправим. Но от общи съображения трудно ще намериш нещо. Намаляването на R намалява полето, увеличаването на Sigma го увеличава. Така че дали полето ще се увеличава или намалява на определено H силно зависи и от двата параметъра. Но дори да е както казваш, не виждам причини за паника :)

Проверка за верността на формулата можеш лесно да направиш така. Границата при R клонящо към безкрайност трябва да дава хомогенно поле на безкрайна равнина, известното решение. Видяхме, че това е така. При граница R->0 и запазване на краен заряд трябва да се получи полето създадено от точков заряд. Като сметнеш границата, виждаш че и това е така. И сметките силно изглеждат верни, така че не виждам какво можем да дискутираме тук какво ставало с полето, формулата казва всичко.


"Т.е. по твоите формули интензитета в близост до малката плоча (този който създава голямата на това разстояние), ще бъде по-малък от интензитета в близост до голямата плоча. "

Няма "в близост до малката, в близост до голямата". Формулата дава точно интензитетът в точка над голямата плоча, в която се намира малката под формата на точков заряд. Това е интензитетът създаден от цялата голяма плоча. Обратно, интензитетът създаден от този точков заряд (малката плоча) върху голямата е разпределен по цялата нейна повърхност и има формата на подинтегралната величина с която смятахме.

Но да, формулата ясно показва, че полето е нехомогенно и е логично да намалява с отдалечаване от голямата плоча. Което, както казах, не трябва да води до паника.

Не трябва да забравяш обаче, че това е интензитетът създаван само от голямата плоча върху малката. Сега, ти ако си мислиш, че тук трябва да участва и полето на малката плоча, силно се лъжеш. Малката плоча не си самодейства, нейното собствено поле върху самата нея в посочената точка е нула. Което е съвсем естествено, повърхнинните заряди в една плоска плоча не си действат в посока перпендикулярно на плочата, а само това направление ме интересува в сметките. Надлъжното по плочите поле ни ни трябва защото не допринася за отблъскващите/привличащите сили между плочите.


"Реално е точно обратното. "

Чертежът ти не потвърждава твоите думи с нищо :) На него не са нарисувани две сходни ситуации на заряди по-близо и по-далеч от плочата, за да може да се прогледнат аргументите ти. Това че близо до голямата плоча няма сгъстяване на силовите линии просто значи, че там няма заряд към който да са насочени те (т.е. чертежът не изобразява сумирането на полето в такава точка). Не забравяй, гъстотата на силовите линии не е достатъчен парметър, върху точков заряд тя ще е еднаква където и да е той, ако само тя беше важна, според твоят чертеж силите върху малката плоча щяха да се уравновесяват от всички страни :) Трябва да вземеш и величината на интензитета, която, както вече видяхме, намалява с отдалечаването от голямата плоча

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите