Повърхностно разпределените заряди се състоят от точкови заряди - електронът не се размазва. Повърхностното разпределение е само усреднена абстракция между много електрони. И законите, валидни за всеки отделен точков заряд не могат да се променят при пресмятане с разпределения. Обратно, законите при разпределенията идват от законите при точковите заряди. Затова е добре да не намесваш заблуждаващи ефекти с неясен произход, а да се върнеш на мислене с точкови заряди. Отвори учебниците, виж разните теореми дето участват плътности, как се индегрира по dq, сумиране по елементарни произволно малки кванти, за които се спазва законът на Кулон, както и в случая който ти демонстрирам. Замисли се, границата на някакво разпределение на заряди към безкрайно малка област е просто заряд, равен на интеграла по разпределението, т.е. на сумата от отделните атоми-заряди - пълна аналогия и с конете (както видя, силата от два коня в една точка е все едно един кон с двойно по-голяма тяга).
Интензитетът се подчинява на принципа на суперпозицията, който в електродинамиката е линеен. Ако беше нелинеен, да, по-голяма плътност наистина може да предизвика по-голяма сила. Но при линейният принцип, както ти демонстрирах в предният пост, такова нещо не може да има.
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
|