Този пост е шедьовърЪТ. Още по-висок връх на тафтологичното искуство:

1. Първо - аргумент, че не съм можел да ползвам интеграла на Дюамел, въпреки, че той наистина бил релацията между въздействието и реакцията, само че конкретно тук не била известна системната функция.

Значи - Няма да играем с ползване на интеграла на Дюамел, защото съм се "заключил"!!

"Ти както винаги нищо не си схванал. Не съм твърдял такова нещо за интеграла на Дюамел, защото няма и как да го твърдя - това е неговата дефиниция. Твърдя, че в случая няма как да го приложиш, защото не знаеш преходната функция на системата."


2. Второ и трето - Доказателството се базира на условието:

Твърдиш, че не бива да въздействаме на заряда с градиент на потенциал (за да му променим скоростта). Твоят модел на въздействие, целящ да доведе до промяна на тока на заряд, е: Токът на заряд се променял чрез - цитирам - "сила".

"Знаем, че обозначавайки въздействието с u(), ти веднага почваш да се заблуждаваш че това е някакъв потенциал, който генерира ток, и в зависимост от преходната характеристика на системата това ще доведе чак в последствие до промяната на тока, свързана с реакцията. Да, ако въздействието беше напрежение, всичко би било така. Но в случая въздействието е сила, която дава гарантирана промяна на тока още в момента на прилагането си. Електричаски казано, използваме в задачата не генератор на напрежение, а генератор на ток."

Значи, ти въздействието го дефинира да бъде промяна на тока (при постоянно количество заряд - въздействието е промяна на скоростта на заряда). А реакцията - промяна на скоростта на заряда.

Сила! Но в никакъв случай не градиент на потенциал! - защото тогава - твърдиш, че бих могъл да ползвам Дюамел.

"Електричаски казано, използваме в задачата не генератор на напрежение, а генератор на ток. Хубаво е да осмислиш разликата в двете ситуации, защото първата те подхлъзва в девета глуха, което не е нашата задача. В първият случай можеш да използваш интегралът на Дюамел, във вторият, който е нашата задача, той става излишен - неговият резултат е зафичен в условието на задачата.
"


3. Освен тафтологично самозадание, което си даваш - скоростта да я променяме чрез промяна на тока! - за да намериш релация между въздействие и реакция, ти си дал и следното заключение:

Извеждаш, че закъснението между реакция и въздействие е нула, поради пропорционална релация между тока и скоростта (която аджи ба конкретно е i = q.v, където q е константа на заряда, а не е съпротивление или инертност, за да е връзка между сила и реакция):

"i = ro.v - токът и скоростта на заряда са в права пропорционалност;
di/dt = ro.dv/dt = ro.a - промяната на тока и ускорението са в права пропорционалност (това че ти се заблуждаваш за връзката на самият ток и ускорението, нас не ни пречи )
В резултат на горното получаваме:
F = k.di/dt - силата и промяната на тока са в права пропорционалност. Схвана ли, мене не ме вълнува тока, който е в производната, а ме вълнува самата производна, участваща в пропорционалността."

Токът и скоростта на заряда били в пропорционална връзка помежду си! Изненадващо! Браво! Браво! Браво!

И диференциалните величини на тока и скоростта също били пропорционални! А, стига бе!

Това ти го представи за "доказателство" за релацияТА между въздействие и реакция.

Инфантилно.

Ако бях работодател, бих те изритал от работа.
Ако бях издател, бих издал идеите ти в сатирична енциклопедия.
Ако бях професор, бих те давал за пример на студентите.
Ако бях учен, не бих си позволил да те коментирам, за да не ме асоциират с теб.

Инфантилен. - Нямам друга дума.

А това, че има самоиндукция, реакция пропорционална на -di/dt през цялото време докато тази производна на скоростта е ненулева И, че тази компонента на реакцията е противопосочна на основната компонента на реакцията di/dt - ускорението съпосочно с въздействието!

Питах - някой следи ли фактите. Говорим за електричесво, за феномена самоиндукция - Не, той профанизира модела, профанизира и мисленето, отклонява фактите, свързани с логическата релация "И", за да ги прескочим... с бутона "игнор" на невронната система.

Ако съм безпощадно конкретен, и цитирам точно, то съм безпощадно фокусиран в обсъждането на изказаните мисли, а не на друго измислено от мен, представяно за написано от опонента.
А ако съм безпощадно конкретен и фокусиран в дискусията, то съм безпощадно аргументиран по обекта на дискусията.

А ако съм безпощадно аргументиран... и не можеш да ми опонираш, вземи да ми издействаш от Киро отново 1 месец забрана да поствам във всички клубове, и отново със забрана да пускам лични бележки, отново с мотива "флъдване на клуба", трол "мъжествен", Гери, си.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Редактирано от YpaBHeHue на 26.03.15 05:49.