Да бе, ама в такова взаимодействие балонът не реагира като един обект, а като система от много обекти. И при тази реакция взаимодействието се разбива по тези "атомни обекти", ако мога така да го нарека. За всеки от тях реакцията на въздействието върху него е моментална, а това че те си взаимодействуват със забавяне е друга причина. Подобно е ако стреляш със стрела по мишена, "действието върху мишената" се състои от по-прости елементарни действия - действието на лъка върху стрелата, и последващото действие на стрелата върху мишената. При балонът ролята на стрелата играе звуковата вълна, която пренася взаимодействието до всяка част. И законът на Нютон е валиден за действието което тази вълна оказва на съответната част, така както и за първоначалното действие върху точката на балона, на която е оказано. Той балонът затова се деформира, защото не се държи като един обект, който да отговори на действието, то не се прилага едновременно във всяка негова точка. Това размазва картинката. Ако обаче осъществиш действие, еднакво върху всяка част на балонът, тогава и той ще отреагира като един монолитен обект, и това действие пак ще бъде моментално.

Дали атомът се държи като абсолютно твърдо тяло няма значение - действията на съставно тяло могат да се сведат до действия на абстрактни абсолютно твърди частици, така например се моделират флуидите чрез законите на механиката. Третият закон на Нютон е абстракция за определена ситуация, в която всякакви допълнителни причини не пречат. Тези причини само размиват картинката, не нарушават този закон. И вече ако искаш да усложняваш задачката, пускаш в действие тези причини, подчиняващи се на съответните закони, и моделираш резултата като балон или течност или газ, няма значение. Така пускаш атома да действа чрез естественото си поле като пространствена конфигурация (което ще замаже яснотата на картинката), а не тази конфигурация която би демонстрирала по-чисто самият закон, както в примера който дискутирам с Уравнение - рязка промяна в силата..

В тая задачка, която обсъждам с Уравнение, се има точно това пред вид - въздействие върху заряда като цяло, едновременно върху всичките му части, ако е структуриран, за да е по-проста задачата и по-видима закономерността. И то не постепенно засилващо се въздействие, каквото би създал друг заряд приближавайки се, а по-абстрактно - като скок - което няма никакво значение, защото законите на природата не зависят от формата на въздействието. В тази задача се създава ток на заряда. Скритото засега е, че веднага се създава контра ток от полето - така нареченият displacement current, на български понякога се превежда като ток на отместване. Този ток търпи еволюция в пространствената си плътност с времето, защото полето се настройва към промените, но той е равен и противоположен на създаваният от силата ток. И именно неговата промяна създава реакцията под формата на самоиндукция на полето още в момента, когато се променя и равният му ток, създаден от силата. Затова и в този момент няма закъснение на реакцията. По-нататък полето търпи еволюция, част от него догонва заряда, част се откъсва като излъчване, и особено след прекратяване на силата заряда и полето продължават известно време да танцуват и дърпат взаимно. Но това е чак после, като махнем причината. Тук вече има широко поле Уравнение да си прилага интегралът на Дюамел, за да определи поведението на този танц. Малко отклонение за пояснение.

Така че реалните ситуации трябва да се опростяват, за да се улесни пътят до дълбоките абстракции, каквито представляват физическите закони :) После, като са ясни законите, връщането към реалните условия е контролируемо и по-просто, но то не нарушава законите.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`