|
И аз се присъединявам към въпросите ти. Но виждаш, че няма отговор. А причината е проста, не може и да има отговор. Предполагам че Уравнение е осъзнал пълната глупост на заеманата досега от него позиция и от срам мълчи.
Мога да ти обясня как в инженерна глава може да се зароди такава грешна илюзия. Всичко идва от некоректно използване на понятия от линейните системи във физиката, понятия като преходни процеси, преходна функция, импулсна характеристика, отговор на система, дори фаза. Именно фазата е нещото, което внася объркването. При една линейна система, състояща се примерно от съпротивление и индуктивност, не амплитудата на постоянният сигнал, а неговата промяна ще доведе до изходен сигнал върху индуктивността. За един свикнал да мисли в електричарски термини човек веднага се налага аналогията: имаме синусоида, силата оприличаваме с максимума на амплитудата, но тогава промяната е нула, ще имаме промяна в полето едва когато синусоидата почне да пада, т.е. реакцията в посочената задача ще следва след полупериода на синусоидата, демек ще има изместване по фаза, което и се нарича закъснение на реакцията в случая. Само че от къде синусоиди, от къде фази, от къде закъснения и какво общо имат те с физическата задачка? Нищо общо.
Аз умишлено формулирах лукаво задачката: зарядът в нея има само електромагнитна маса. Тъй като ми са ясни представите на Уравнение, това трябваше да означава: след прилагане на силата, докато не се получи самоиндукцията на полето, електромагнитната маса трябва да отсъства, съответно няма да има инертност, няма да има реакция на приложеното действие за някакъв период от време, който така и не можа да бъде обоснован Просто казано, в предложената задачка, както и Уравнение потвърди, имаме безмасова частица, чиято електромагнитна маса трябва тепърва да възниква в резултат на въздействието.
До какво би довело тази ситуация? Действието, приложената сила, по законите на физиката трябва да предизвика промяна на импулса на заряда по формулата: F=dp/dt. Да определим, колко ще е придобитият импулс за времето на закъснението (ако е ненулево, да допуснем), докато се задейства според фантазиите на Уравнение механизмът, по който да се появи електромагнитната маса, създаваща реакцията. Ако времето за закъснение обозначим с Т, зарядът ще трябва да придобие импулс P=F.T. Добре, но ако зарядът през това време още няма маса, на каква скорост ще съответства този ненулев импулс? Да припомним, че импулсът p=m.v според физиката и това все още не е отменено дори от електромагнетизма (както ще видим подробно и след малко). Та, според всичко казано до тук, при ненулев импулс на безмасова частица, тя трябва да има скорост равна на безкрайност, и за крайното време Т трябва да измине безкрайно разстояние. Както се вижда, това не е физическа ситуация, което води до извода че предпоставките за нея - ненулево закъснение между действие и реакция, е некоректно предположение.
Заблуждението за такива представи се корени по-дълбоко - в самата представа за електромагнитната маса, като появяваща се от нищото само при въздействие, тоест само когато електромагнитното поле около заряд се променя в резултат на ускорение. Още тук се вижда, че ако това беше вярно, заредените частици ще се държат като частици с променлива маса, което, както и вие сте забелязал, ще се отрази на цялата електроника, почвайки от кинескопите и стигайки до сканиращите електронни микроскопи. Такива сбъркани представи идват от непознаването на електродинамиката ("вълновата теория", както я наричат някои тука :).
Масата в механиката не е само реакцията, инертността която се проявява при действието на сила. тя е елемент от импулса и енергията.Това много добре се вижда на простият пример на равномерно праволинейно движение на заряд. При такова движение имаме промяна на електричното поле на зарда във всяка точка на пространството. Тази промяна генерира магнитно поле, което също се променя, индуцирайки отново електроично поле и т.н. до безкрайност. Пита се, това поле какъв импулс спомага да носи зарядът?
доста изчерпателно е разгледан проблемът с импулса и електромагнитната маса на такъв заряд. Няма да преразказвам какво пише в статията, само ще се спра на крайният резултат: такъв заряд има импулс, пропорционален на скоростта, p=k.v, където съвсем естествено е коефициентът на пропорционалност да се нарече маса, електромагнитна маса в случая. Забелязваме, че този параметър не зависи от никакво ускорение, нито зависи от скоростта. Той е константа за всякакви скорости, и като имаме пред вид относителността на движение, тази маса е валидна и за състояние на покой - състояние, в което не се упражнява никакво действие.
Просто казано, електромагнитната маса не е някаква величина, която се поражда само при ускорение, а е постоянна добавка към масата на заряда, и като такава участва с цялата си стойност в реакцията на всякакви въздействия. Тоест митичното бълнувано закъснение не съществува по принцип, според самите закони на електромагнетизма, от които следва тази маса. Останалата част от масата на заряда си има друг произход, полето на Хигс както предполага съвременната физика, но това е друга приказка. Е, като се пооправя малко, може да седна да напиша още за електромагнитната маса. Но идеята, мисля, е ясна.
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
|
Re: Какво стана със закъснението? [re: Taratulko Mutko]
