|
Тема |
Re: Ефект на Джанибеков [re: geri®] |
|
Автор |
Фyтypoлor (Пътешественик) |
|
Публикувано | 05.02.11 15:23 |
|
|
Интересен ефект. Стана ми доста любопитно какъв би бил математическия модел на това нещо. Би трябвало да бъде от рода
I u' + u x (I u) = M,
където уравненията са в координана система закрепена към тялото, а координатните оси са да речем избрани по главните инерчни оси (както обикновено се прави). Векторът u е ъгловата скорост в избраната координатна система, I е инерчния тензор (константна матрица), u' е производната на вектора на ъгловата скорост, а M трябва да е момента на силата на съпротивление на въздуха.
Някой може ли да предложи как би могъл М да изглежда? Примерно, при материална точка хората често взимат силата на съпротивление да е пропорционална да кажем на скоростта. Но как би изглеждал момента на силата в този случай, когато имаме въртящо се твърдо тяло?
Изглежда този модел има доста интересна динамика. В случая на Ойлер, т.е. М=0, фазовото пространство се редуцира до двумерна сфера с интегруема динамка, но като добавим М размерността на фазовот пространство ще е по-висока, понеже такъв ефект не може да има върху сфера (теория на Поанкаре-Бендиксон)...
В началото хората се интересували от звездите. После се появил Зигмунд Фройд
|
| |
|
|
|