Доколкото си спомням, в М1 Нео каза, че е преживял нещо като дежа вю, когато бяха в някаква сграда. И тогава другите казаха, че това е резултат от промяна (целенасочена) в програмата за това място (или нещо в този смисъл). И наистина, всички прозорци и врати се оказаха зазидани. Тоест, там никъде не се давше обяснение за същността на дежа вю, а за какво е признак то в Матрицата. Така че не виждам никаква идея тук, която пък и да се е издънила с версията за вампирите и призраците в М2.
Не разбирам точно какво е сорс-а, но в единия от преводите Нео казва, че е главният код, а в другия, че е главният компютър на машините. Което и да е, обаче, отчитайки факта, че виртуалната среда на Матрицата може да се поддържа не само от един компютър, а множество такива, които пък трябва да са свързани помежду си, то не разбирам какъв е проблема програмите да отиват до главния компютър (или главния код). Матрицата може да е една свръхмощна програма, поддържана и само от един свръхмощен компютър. Може това да е главният компютър, може и да е някой, специално предназначен за нея, може и да е цяла мрежа от компютри, така или иначе тя е свързана със сорс-а.
И да си изясним най-сетне нещо. Матрицата е една комплексна прорама, осигуряваща виртуалната реалност за съзнанието на хората. На излизането от Матрицата трябва да се гледа като на излизане от една програма. Което значи, че можеш да излезеш от интернет например, но да си останеш в Уиндоус и да влезеш някъде другаде. Каквото и да направиш обаче, ти си оставаш във виртуалната реалност, докато не станеш от компютъра или не го излючиш.
Та пак ти казвам, какъв е проблема програмите да напускат Матрицата и да отиват до сорс-а, дори и той да е извън Матрицата, след като има информационна връзка между двете места.