|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Знам
|
|
| Автор |
MOSU (непознат
) |
| Публикувано | 13.03.12 04:02 |
|
|
какво търся и че едва ли ще го намеря тук, но от това, което чета, сте ми симпатични, та затова реших и да пиша :) Добър вечер или лека нощ, в зависимост от състоянието на духа !
| |
|
Тема
|
Re: Знам
[re: MOSU]
|
|
| Автор |
Hugy (паднала от Марс) |
| Публикувано | 13.03.12 12:52 |
|
|
...само това ли ще напишеш, развий една тема, да видиш какъв спортен дух има в този клуб
| |
|
Тема
|
Re: Знам
[re: Hugy]
|
|
| Автор |
MOSU (непознат
) |
| Публикувано | 13.03.12 13:58 |
|
|
С удоволствие :) Моята история е проста и сигурно доста често срещана, аз обичам нея, тя знае, но ме обича само като приятелка, въпреки това живеем заедно, учим заедно и т.н. Дори скоро заминаваме в чужбина заедно, понякога имам чувството, че единственото , което я спира, са предразсъдъците в България, надявам се да е това Според нея няма шанс нещата да се променят, но понякога имам чувството, че води невероятна вътрешна борба :) Няма да я оставя, както и надеждата, тя нали все последна умирала, а пък и вече от 4-ри години не мога да си представя живота без нея...та така :) Можете сега да се впуснете в обяснения, че след толкова време едва ли има някаква надежда
| |
|
Тема
|
Re: Знам
[re: MOSU]
|
|
| Автор |
Hugy (паднала от Марс) |
| Публикувано | 14.03.12 12:45 |
|
|
Винаги има надежда :)
знаеш ли,опитай да я обичаш и ти само като приятелка...проблемът е,че не можеш да си представиш живота си без нея,както сама каза. Тоест,не можеш да си представиш,че има друга жена,която може да те привлича повече. Това са граници,но щом не можеш да ги прескочиш...
| |
|
Тема
|
Re: Знам
[re: Hugy]
|
|
| Автор |
MOSU (непознат
) |
| Публикувано | 14.03.12 13:34 |
|
|
В момента сме на този етап, аз си я обичам като приятелка, и тя мен така, но не спирам да се надявам, понякога тайничко дори от себе си :)
| |
|
|
|
Здравей
Надежда винаги има. Не се отказвай!
| |
|
|
|
Ето, въпросът се реши,
ти каза "не" и не помисли дори.
Разбирам те, но ме боли,
затова те моля - прости.
Прости, че исках с теб бъдещето си да споделя,
прости, че беше моята мечта.
Прости, че трябваше така
да се реши нашата съдба.
Единственото, за което днес се моля,
да не дойде миг, във който ти
да отправиш поглед към простора
и да кажеш "Може би сгреших"!
:)
| |
|
|
|
Каква прекрастност
Как се реши нашата съдба?
| |
|
|
|
Подобни събития не питат, те просто те връхлитат и докато се усетиш откъде ти е дошло, вече си 'затънал' до уши :)))))
| |
|
|
|
Да, често така се случва. И аз не разбрах как се случи, но това преобърна живота ми с хастара навън. Много болка, много обиди и недоизказани нища... Но пък ме карат да се чувствам жива. А ти, романтична душичке говориш така сякаш си на поне 125 години или поне те е мачкал валяк Какво се случва с теб сега?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
