|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Знам
|
|
Автор |
MOSU (непознат
) |
Публикувано | 13.03.12 04:02 |
|
какво търся и че едва ли ще го намеря тук, но от това, което чета, сте ми симпатични, та затова реших и да пиша :) Добър вечер или лека нощ, в зависимост от състоянието на духа !
| |
Тема
|
Re: Знам
[re: MOSU]
|
|
Автор |
Hugy (паднала от Марс) |
Публикувано | 13.03.12 12:52 |
|
...само това ли ще напишеш, развий една тема, да видиш какъв спортен дух има в този клуб
| |
Тема
|
Re: Знам
[re: Hugy]
|
|
Автор |
MOSU (непознат
) |
Публикувано | 13.03.12 13:58 |
|
С удоволствие :) Моята история е проста и сигурно доста често срещана, аз обичам нея, тя знае, но ме обича само като приятелка, въпреки това живеем заедно, учим заедно и т.н. Дори скоро заминаваме в чужбина заедно, понякога имам чувството, че единственото , което я спира, са предразсъдъците в България, надявам се да е това Според нея няма шанс нещата да се променят, но понякога имам чувството, че води невероятна вътрешна борба :) Няма да я оставя, както и надеждата, тя нали все последна умирала, а пък и вече от 4-ри години не мога да си представя живота без нея...та така :) Можете сега да се впуснете в обяснения, че след толкова време едва ли има някаква надежда
| |
Тема
|
Re: Знам
[re: MOSU]
|
|
Автор |
Hugy (паднала от Марс) |
Публикувано | 14.03.12 12:45 |
|
Винаги има надежда :)
знаеш ли,опитай да я обичаш и ти само като приятелка...проблемът е,че не можеш да си представиш живота си без нея,както сама каза. Тоест,не можеш да си представиш,че има друга жена,която може да те привлича повече. Това са граници,но щом не можеш да ги прескочиш...
| |
Тема
|
Re: Знам
[re: Hugy]
|
|
Автор |
MOSU (непознат
) |
Публикувано | 14.03.12 13:34 |
|
В момента сме на този етап, аз си я обичам като приятелка, и тя мен така, но не спирам да се надявам, понякога тайничко дори от себе си :)
| |
|
Здравей
Надежда винаги има. Не се отказвай!
| |
|
Ето, въпросът се реши,
ти каза "не" и не помисли дори.
Разбирам те, но ме боли,
затова те моля - прости.
Прости, че исках с теб бъдещето си да споделя,
прости, че беше моята мечта.
Прости, че трябваше така
да се реши нашата съдба.
Единственото, за което днес се моля,
да не дойде миг, във който ти
да отправиш поглед към простора
и да кажеш "Може би сгреших"!
:)
| |
|
Каква прекрастност
Как се реши нашата съдба?
| |
|
Подобни събития не питат, те просто те връхлитат и докато се усетиш откъде ти е дошло, вече си 'затънал' до уши :)))))
| |
|
Да, често така се случва. И аз не разбрах как се случи, но това преобърна живота ми с хастара навън. Много болка, много обиди и недоизказани нища... Но пък ме карат да се чувствам жива. А ти, романтична душичке говориш така сякаш си на поне 125 години или поне те е мачкал валяк Какво се случва с теб сега?
| |
|
Хах :) Ако махнеш стоте, получаваш точно възрастта ми :) Мне, просто от малка съм си странна и винаги са ме вълнували неща, които са присъщи на по-възрастнин хора. Иначе, моята ситуация е много банална - тя ме обича, но като сестра, аз също я обичам, много повече, живеем заедно, след няколко месеца заминаваме да учим и да живеем заедно в чужбина, но няма изгледи нещо да се случи :) Тя знае, чувства се виновна, че не изпитва същото, но пък е страхотен човек, който рядко се среща днес, затова възнамерявам да я задържа, независимо под каква форма :)
| |
|
Звучи чудесно Успех!
| |
Тема
|
Re: Знам
[re: Hugy]
|
|
Автор |
MEHTA (мерудия) |
Публикувано | 30.03.12 19:38 |
|
Нямате ли усещане, че като цяло мисленето за моногамия ни прави нещастни. Когато един човек е специален за нас, ние просто го обичаме. В повечето случаи и ние сме специални за него. Защо сме нещастни, когато този някой не отговаря на определени наши потребности, а в същото време не можем да сме безкрайно щастливи именно за това, което ни дава и в което се допълваме? Има друг човек, който ще ни даде нещо друго, стига да си позволим да го усетим :)
Малкият принц или Мечо Пух? Това е въпросът ...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|