Хах :) Ако махнеш стоте, получаваш точно възрастта ми :) Мне, просто от малка съм си странна и винаги са ме вълнували неща, които са присъщи на по-възрастнин хора. Иначе, моята ситуация е много банална - тя ме обича, но като сестра, аз също я обичам, много повече, живеем заедно, след няколко месеца заминаваме да учим и да живеем заедно в чужбина, но няма изгледи нещо да се случи :) Тя знае, чувства се виновна, че не изпитва същото, но пък е страхотен човек, който рядко се среща днес, затова възнамерявам да я задържа, независимо под каква форма :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Звучи чудесно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямате ли усещане, че като цяло мисленето за моногамия ни прави нещастни. Когато един човек е специален за нас, ние просто го обичаме. В повечето случаи и ние сме специални за него. Защо сме нещастни, когато този някой не отговаря на определени наши потребности, а в същото време не можем да сме безкрайно щастливи именно за това, което ни дава и в което се допълваме? Има друг човек, който ще ни даде нещо друго, стига да си позволим да го усетим :)

Малкият принц или Мечо Пух? Това е въпросът ...