|
Тема
|
 По пътя
|
|
| Автор |
coffeemate () |
| Публикувано | 15.04.13 22:52 |
|
|
на живота човек се натъква на всякакви прозрения, но преди това на противоречия.
Понеже се оказа, че не мога да пиша и в клуб Ошо, а не само в йога, та тук да си запиша прозрението.
и то е
че "непривързването" е всъщност непознато за повечето от духовнотърсещите хора. Реално те отиват в безразличието. Как се получава това си мислех тези дни. Ами много просто /или ми се вижда просто, защото съм зациклила точно на това обяснение/- хващат и разрешават проблема си с мозъка и паралелно се отказват от емоционалната част. И това води до отдалечаване и накрая безразличие. Мисля си, че това е недомислена работа. Нещо не е както трябва. Не може човек да стане безразличен към хората, родината си и т.н. неща, които му носят сила и енергия.
Редактирано от coffeemate на 15.04.13 22:53.
|
|
|
|
|
непривързването е част от достиженията, които духовно търсещите правят.Само че една голяма част от тях достигат непривързването като безразличие. Всъщност и аз съм си казвала, че не е наред, не е наред нещо дадено ти от Бога ти да го изрежеш и да се откажеш от него, но пък всеки си прави своя избор.И все още се питам къде е тънката граница между непривързване и безразличие.
|
|
|
|
|
мисля, че границата е трудно уловима, но пък крайният резултат е видим с просто око. със сигурност се вижда от страни, но пък кой ли пита страночностоящите при наличие на безразличие вече.
|
|
|
|
|
а! случайно надникнах тук и те видях
Ошо е страхотен клуб, много го харесвам и чета, но просто не ми се говори с никого, пиши на модератора за достъп, много интересни хора са там
за непривързването....
много точно си хванала същественото - непривързването е безразличие /и аз така го виждам/
как ще си отвързан от нещо като има какво да те тегли към него
а защо човек трябва да е непривързан се питам и кому и за какво е нужна тази гола свобода
кое е това дето би си струвало след като си откъснал от себе си всичко което обичаш
самият ти
айде бе, луда работа :)
|
|
|
|
|
Ами за какво им е тази свобода... аз си го обяснявам така: всичко е заради енергията. Човек като е привързан, като се отдалечи /загуби, дистанцира от нещо/някого/- той страда. А страданието е един вид изтичане на енергия. Оубаче... тук идваме в едно противоречие. Значи страданието ни е необходимо- без него няма движение напред. Има само застой и съответно, понеже няма застой в природата, движението е с посока назад. Та така- хем ни трябва страданието, хем не ни трябва. А де..
Но в непривързването има нещо неразбрано. Няма как като хора да не сме привързани още със зачеването към редица енергийни канала- семейство, роднини, махала, град, държава... планета. вярно е луда работа. лошото е, че човек лесно влиза в заблуждения и така спъва развитието си. поне аз така ги виждам нещата.
|
|
|
|
|
Не знам Кафе, силно съм разколебана за ползата от всякакви учения, духовни развития и пр. Докато бях в относително равновесно душевно състояние, йога упражненията и медитацията страшно ми помагаха и ме държаха стабилна. Сега дори мисълта за тях ме ядосва, тъй като съм разлюляна и несигурна.
Във всички тези книжки пише, че страданието развива. Може. Мен лично ме прави по-лоша.
|
|
|
|
|
Не е безразличие -това е да усещаш всичко в по - голяма пълнота и изострени сетива, но нищо да не те задържа, а и ти реално да не изпитваш копнеж по него. Радваш се, наслаждаваш се, и всеки миг си способен да се отдалечиш, без драми и страдание.
|
|
|
|
|
Някъде бях чела, че Евангелието се чете тогава, когато на човек му е тежко.
Иначе те разбирам. Много хора възприемат духовните занимания като ъпргейдване по план или от своево рода скука да речем. Не от нужда. Затова и при първата тежест се чудят, от какъв зор се занимават с тях. Е, да ама при мен не се тръгна от весело настроение и затова и съм намерила голяма опора в думите на определени хора. И скоро бях и на един т.нар курс и просто съм потресена за енти път, колко много базисни неща не знаем хоата и как се оставяме беззащитни. Обаче моята мнителност към религиозните си остана. хахаха Всеки един, с когото съм влязла в контакт го поставям на тест, който сам си зададе. И се оказва, че голямо разминаване между дела, думи и схващания има. Толкова много се стараят хората да се замаскират и от себе си и да се изкарат много духовни, а са такива лъжци на дребно. Но и с тази гледка се свиква.
Аз се отнесох малко в размисли.
Та мисълта ми е - не си губи времето с чудене, а ги остави нещата така, както са и не се занимавай до момента, в който не получиш импулс да се занимаваш. Ще получиш импулси всякакви- едни ще са от любопитство, други от тъга по изгубеното време в опити, но това не се брои. Когато ти стане истински тежко- тогава ще се породи издълбоко този имрулс, който има значение.
И аз така важно се изказвам, ама понеже си вярвам- затова. Шегата настрана- наистина го мисля това горното.
та- споко.
Редактирано от coffeemate на 23.04.13 23:03.
|
|
|
|
|
Аз на теория не ги оспорвам нещата. Практиката ме вкарва в съмнение за успеха на начинанието от човешкият индивид на този етап.
|
|
|
|
|
Еее, случва се, когато най - малко го очакваш, и някак май е различно от очакванията... но тогава вече е без значение. Поне така мисля.
|
|
|
|
|
Предварително моля за извинение, че се намесвам.Поводът да го направя, е това:
"Обаче моята мнителност към религиозните си остана. хахаха Всеки един, с когото съм влязла в контакт го поставям на тест, който сам си зададе. И се оказва, че голямо разминаване между дела, думи и схващания има. Толкова много се стараят хората да се замаскират и от себе си и да се изкарат много духовни, а са такива лъжци на дребно."
Хем съм съгласна, хем не. Смятам себе си за вярваща в рамките на нормалното, и се старая да спазвам моралните правила и Божиите заповеди, да не вредя на никого и да съм полезна с каквото мога. Но винаги съм изпитвала подозрение към хора, които парадират с религиозността си и обясняват колко силно вярващи са и как, видиш ли, другите, дето не говорят нонстоп за Бог и религия, са едни заблудени души. /Това лично на мен са ми го казвали, и то ми го е казвал много млад човек, почти дете/. Това, с което не съм съгласна обаче, е да се поставя знак на равенство между духовността и религиозността. За мен духовността е свързана по-скоро с това, да си отворен към света, да възприемаш нови идеи, нови мисли, нови неща, да научаваш по нещо от всичко около себе си, да можеш да се наслаждаваш на хубавото около теб - и природното, и създаденото от човека; духът ти да е готов за нови възприятия, да си жаден за нови неща. И да умееш да възприемаш света около себе си по всякакъв начин, с всички сетива, с душа и сърце. Другото е... просто религиозна вяра, която е нещо прекрасно, когато е искрена и не се натрапва на другите.
|
|
|
|
|
ами аз общо казах "религиозни". има разлика, разбира се. аз говорех по-специално за тези, с които имам все пак някакъв контакт. просто прекалено силно искат да получат резултати и потвърждения и като малките деца си доизмислят картинката, в което вкарват и другите в заблуждения.
но съм виждала и откровено лоши хора, които иначе са много религиозни, но това е друга тема.
и друго да добавя. не винаги говоренето на тема религия и духовност е парадиране. аз съм свикнала да говоря на такива теми, защото съм търсещ човек. просто тази тема ме влече и си я премислям и доста съм се ангажирала. но нито парадирам със знание, нито с моралност. напротив- аз съм много неморална според канона.
|
|
|
|
|
то и аз така си мисля, че би могло да се случи- когато най-малко очакваш.
|
|
|
|
|
Съгласна съм. Аз само споделях наблюдения и, да, точно за такива хора става дума; хора, които в отдадеността си на религията отиват твърде далече и както казваш ти, си "доизмислят картинката"... и смятат всички останали за заблудени.
Да, разбира се, че не винаги е парадиране, не съм искала да кажа това; просто познавам хора, които във всеки - ама абсолютно във всеки - разговор, независимо на каква тема е, гледат непременно да вметнат колко са религиозни, вярващи и т. н. А лично на мен ми се е случвало да ми заявяват, че съм заблудена, езичница и не знам каква още, защото се интересувам от митология. ЕИто за такива неща говоря - за такова "потъване" във вярата и бясно отричане на всякакви вълшебни приказки, митове, фолклор... тоест на цялата тази съкровищница, на която се крепи такава голяма част от литературата и изкуството - защото били "дяволски", "греховни" и т. н.
|
|
|
|
|
а то и аз вярвам, че митовете и легендите са просто предаване на забравеното минало на човечеството.
|
|
|
|
|
Да, мога да приема подобно виждане за тях - имах предвид, че съм попадала на хора, които ги смятат направо за вредни и смятат, че четенето на подобни неща е едва ли не грях и че все едно, четейки подобни неща, "отстъпват" от религията. Един вид: "Аз съм вярващ/а и е грешно да чета такива неща". Все едно запознаването с митологията или фолклора на даден народ може да им разколебае религиозните вярвания...
|
|
|
|
|
Не съм се занимавала от скука, нито от веселие. От дете имам интерес както към това което е вътре в човека, така и към което е извън него. Може би даже ми е потребност. Както сега е модерно да се казва, търсещ човек съм и аз :) Ядосвам се, защото не намирам отговорите, и защото не успявам да стана спокоен, уравновесен и щастлив човек. Това ме прави и толкова подозрителна към чуждия опит, което вече не е хубаво.
Но за импулсите, права си, истински са нещата които идват само издълбоко отвътре. Когато ги уловя ги следвам и им се доверявам, но трудно ми е улавянето
|
|
|
|
|
Това ме прави и толкова подозрителна към чуждия опит, което вече не е хубаво.
И защо пък да не е хубаво това, да се съмняваш в чуждия опит и думи?! Аз пък винаги си имам едно на ум и не хващам вяра на 100% на нищо, докато не го проверя. И това, което не мога да проверя, го оставям в базата данни за проверка на по-късен етап. Нямам бърза работа. Има хора, които си измислят съзнателно, но има хора, които са заблудени и то много и то от години. Както се казва- по делата ще ги познаете. Нищо не приемам аз за чиста монета. Съвети съм искала и ще искам, но аз съм тази, която решава, кое е за мен и кое-не. И от гоненето на щастие и смирение съм се отказала, да ти споделя. Мислих, наблюдавах и стигнах до прозранието, че смирение няма. Има само спокойствие и тишина от време на време и дотам. Също така съм се отказала от т.нар. приемане на самия себе си до тая степен, в която да не ти пука от нищо. Щото по тая логика- циганите трябва да са най-щастливите хора. Ама не искаме да живеем като тях, нали.
Уравновесените хора, естествено уравновесените, не носят белезите от детството. Освен това са постигнали повече неща, с които те са доволни и това ги прави уравновесени. Уравновесяването не е нещо, дето можеш да си го самовнушиш, нито е по команда. Щом сме неуравновесени, значи има какво да учим още и то много, за да наваксаме. Тогава ще си дойде това качество естествено. Защо ми е да съм равновесна и така да си спъвам развитието?! Ами нали точно от недоволството в мен аз се импулсирам да уча нещо, а не да блея и да съм доволно свинче. Регистрирам защо съм такава и търся отговорите в мен за мен. Проба-грешка и така. Всъщност това с регистрирането е даже забавно и увлекателно и въобще не затормозява. Даже напротив- докато се саморазглеждам се успокоявам.
|
|
|
|
|
Ошо за разлика от Кастанеда си струва да се чете и гледа и слуша.
Безразличието, може да се отъждестви и с примирение. И в двата случая губещия си ти (не говоря конкретно). Друго нещо е търпението. Иначе можеш да станеш безразличен към много неща, и това не означава че нещо не е наред. Просто тези неща нямат касателство спрямо теб и така. Нещо не мога да схвана, мъдруваш ли или просто нещо те притеснява за теб самата.
|
|
|
|
|
разликата е много ясна. Безразличието означава да не ти пука. Непривързанноста означава, да се грижиш за нещо, да се отнасяш с възможно най-голямо старание и разбиране към това нещо, но когато го изгубиш или то не е вече "твое" или около теб, да не страдаш. При безразличието на теб не ти пука дори когато е твое или те заобикаля.
|
|
|
|
|
глупости на търкалета. И за клуба и за безразличието и непривързанността. Ама аз по-горе писах за разликата.
|
|
|
|
|
на практика помага да се замислиш за всичко което си обичала и загубила! Нима това че си страдала когато си го губила е успяло да го задържи? Именно за това живеем - да обичаме. Но не и да се привързваме. Всяко нещо към което се привързваме ще нидонесе болка, когато се отдалечи или загубим. И не самото нещо носи болката, а нашето привързване. И независимо колко силно сме привързани, ние пак го губим. Тогава какъв е смисъла от привързването - това е егото и алчността - да притежаваш това нещо, да е само твое - и това отношение е малко вулгарно. Защото така правим затворници най-близките си хора - да са само наши, да са обвързани или да се чувстват длъжни. Когато двама човек са заедно и то без привързаност - със свобода - тогава те са най-заедно. Хем има свобода и те са избрали да са заедно защото така чувстват сърцата им, а не некакви собственически мисли и схеми.
|
|
|
|
|
абе то много хубаво звучи, но не става така. досега не съм видяла такъв човек на живо. като видя- ще разбера, че можело да съществува.
за егото и алчността мога да се съглася- така си е. обаче тези неща са естествени. и това его колко им е криво на хората... и що да е криво всъщност. то си е своево рода защита. даже си мисля, че колкото повече се старае човек да се оттърси от егото си, то толкова по-голямо става. и представяш ли си хипотетично- човек с голямо его, но пък "непривързан" към нищо и никой. къде ще издиша този човек?!
влязла съм в едни отричащи всичко кръгове и няма излизане. ще извиняваш ако съм рязка повече от друг път.
|
|
|
|
|
човек страда, докато се научи че това не са просто думи. Просто отнема време. Иначе егото си е изиграло ролята на защитен механизъм преди време, сега вече няма нужда от него. Та така де.
Редактирано от Aнгeлe на 05.05.13 20:54.
|
|
|
|
|
клубът не е лош никак даже. само дето нещо много сексуално го раздават там- едни сливания и преливания ама нищо де. тяхна си раб'та.
само дето аз към ошо имам неприязън ей така от нищо конкретно. не бих го последвала в нищо. ама хората са различни. и кастанеда съм го чела като ученичка. впечатли ме тогава ама не бих го препрочела. и на него не му вярвам.
|
|
|
|
|
как си противоречиш само. ама да си на инат. :))
клуба не е лош никак даже, само дето...
|
|
|
|
|
:)))) инатът е само на повърхността. това "търкалета" ме издразни всъщност. :))) а пък най-много ме издразни това, че не каза на мен, че пиша глупости, а на шът. абе... кво разбираш ти от психология. и сега чакам да се издразниш ти на свой ред и ще се затвори кръгът. :)))))
Редактирано от coffeemate на 05.05.13 22:14.
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: Aнгeлe]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 06.05.13 09:41 |
|
|
Ошо за разлика от Кастанеда си струва да се чете и гледа и слуша.
Може...Мен точно гледането и слушането на клипчета му ме отблъснаха - завършен позьор. Едва, едва бавничко ги каканиже, жестовете му отмерени, паузите му разтърсващи, брадица пуснал, дълга роба си облякъл, с пояс се препасал, че и с дрънкулки се накичил. За капак си спретнал перфектна компилация от вечните идеи и завъртял бизнес от човешката глупост и потребности.
А!и книгите му не са написани добре /то и няма как, като секретарите му са записвали безценните му думи като на същий христос, но очевидно той не е, защото имат крещяща нужда от редакция, за да се сложат на хартия/, разводнено и скучно, особено като всяка мисъл се повтаря по 10 различни начина.
Но ти си го харесвай, няма лошо, свободен избор има
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: Aнгeлe]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 06.05.13 09:44 |
|
|
възможно е и да са глупости - никъде не съм твърдяла, че разбирам какво е непривързаност, напротив
|
|
|
|
|
значи за гошовизма си има отделен клуб в дира. Тук не е най-подходящото място за пропаганда на съмнителни източни учения /макар че навремето се пишеха доста глупости/.
|
|
|
|
|
Бря! Ти пък да не си преоблечен Киро? Говорим си за разни неща, ако романтиката ти убягва, проблема е изцяло твой.
За любов става дума тук, за любоооф
|
|
|
|
|
ами то дразненето пак идва от егото.
Мен нищо например тук не ме дразни. Мнения шарени. ИСтината е една. Понякога и на мен не ми харесва, ама стискам зъби.
И като леко преминах на темата истина, какво е истината? Истината не е някакво мнение човешко. Истината е самия живот. Онова което на всеки от нас му се случва или не му се случва. Истината не се изказва, тя съществува, тя е и ние я преживяваме. Понякога си затваряме очите когато истината (нашия живот) не ни харесва. Например имаш скандал със съпруга. Това е сигнал че нещо не е наред. Истината е на лице - скандал. Няма как да е по-истинно. Друг е въпроса дали сме откровенни да си го признаем -да има скандал, да нещо не е наред, да може би аз нещо греша, не в конкретния разговор или ситуация, а може би нещо в моя подход, моето отношение, по принцип към нещата - и за това се стигна до скандал. Дали същия този човек който имаше скандал с мен за даденото нещо, ще има скандал с друг човек по същата тема, може би да, а може би не. Зависи. Зависи от това с какво настроение влизаш, с какво отношение, респект или липсата на такъв.
Живота или истината идва за да ни направи по-добри. А ние обикновено не щем, щото да станеш по-добър, означава да се промениш. И най-често трябва да се променят 2-3 неща - мързел, алчност, навици, бягане от отговорност. А тези неща изискват човек да се напъне, да даде нещо от себе си, да не мери всичко на кантар. Все неща които са демоде в днешно време.
|
|
|
|
|
ами да не ти харесва, шото ти искаш нещо консуматорско. Ти нямаш време, да отделиш, малко тишина, малко търпение. Всичко жужи в теб и ти искаш да скачаш като пеперудка от цвят на цвят. За да гледаш/слушаш Ошо се иска вътрешна потребност, която в теб я няма. Пoтребност да научиш нещо за себе си, нещо за това как да се развиваш, да станеш по любовна, как да се справяш с децата по-добре.
ето едно видео специално за теб:
Ако това което си написала ти е направило най-голямо впечатление, ясно. Повечето хора смятат че духовния път е вечен купон, всички са щастливи, всички са смеещи се и радващи се. Напротив, всичките тия проблеми които имаш в момента, и не смееш да ги конфронтираш, трябва да излязат на повърхостта. И понякога не са толкова лицеприятни. Ще има плач, ще има болка, ще има смях, ще има страдание и радост докато се опитваш да се справиш с всичките си неосъзнатости.
Ама виж сега ти търсиш нещо сладко, нещо лесно за смилане, да има купон и емоцийки.
|
|
|
|
|
много умно. Споделям си мнението и не правя реклама на никой. Какво е разрешено тук? То има форум за , ама Кирето си пуска палмичките тука. Еми нема лошо. Айде стига сме се опитвали да бъдем оригинални. Ако имаш нещо да кажеп по темата, казвай. Аз съм точно по темата. А тя е за пътя.
|
|
|
|
|
всъщност теб кой учител те привлича?
|
|
|
|
|
от това за истината, ангеле, нищо не ми стана ясно. но детайли на лични ще те питам. че явно с твоите радари ме улучи неподготвена.
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: Aнгeлe]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 06.05.13 19:29 |
|
|
Благодаря за видеото Но недостъпно ще си остане за мен това знание на този език.
Винаги си бил силен по характеристиките, съвсем вярно си ме описал, както и че няма да се конфронтирам с близките си, за сметка на разни духовни растежи.
И по сладкото, и по лесното, и по консумирането си падам, да.
Както и никак не обичам опекунството и следването на "правия път" само защото за някой друг той е "прав" или пък има нужда да се изживява като учител.
Знаеш къде да ме чукнеш обаче, с темата за децата. Родителството засега за мен е извор преди всичко на гордост и удовлетворение, не само на угризения. Но ти не обичаш да чуваш, че някои неща не ги разбираш, и че примерно аз или някой "неизрастнал досатъчно" е по наясно. Не, ти искаш и вярваш че той трева пасе и се нуждае от твоите напътствия , че да иде на извора да пие.
Всичко жужи в теб и ти искаш да скачаш като пеперудка от цвят на цвят
още се хиля на това
Да, нямам време и търпение за безрезултатни дейности като задълбоченото четене на Ошо. Не запомням нищо, което не мога да "изконсумирам", т.е. да ме докосне емоционално. Както правилно отбеляза чета за удоволствие и за да се информирам, и не за да откривам топлата вода, а за да я ползвам.
Такава съм, ти пък си друг. Не пишеше ли точно в твойте книжки, че никой не е по-добър или по-лош от друг?
Днес 3 пъти прочетох ето . Просто е красив, не за друго.
Подарявам ти го за четене в свободното време, ако имаш такова за безсмислени неща като художествена литература
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: Aнгeлe]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 06.05.13 19:32 |
|
|
Всички са ми интересни, но ти не питаш за това. В момента ми е любим Дон Хуан, за после не знам.
Съмнявам се, че бих могла да съм верен последовател на някой учител или учение.
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: Aнгeлe]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 06.05.13 21:06 |
|
|
Гледах видеото тук - .
За брака няма да коментирам, защото на всеки бракуван са му ясни недостатъците му и с радост бих се отдала на свободната любов, но....Ошо представя само едната страна, а за другата с приятелството или партьорството нищо не казва. А това за мен е водещото в брака - ние двама, срещу всички останали, в името на семейството и отглеждането на децата.
Ти сериозно ли смяташ, че да се отглеждат в комуна за децата е по-добре?
Няма да те лъжа, че съм шокирана.
|
|
|
|
|
няма да споря с теб. на теб определено ти липсва откровенност а без нея с теб разговорите ни винаги ще стигат до задънена улица. Никой няма нужда от опекунство, въпроса е че ти нямаш ама ни най-малко желание да си откровена. И от там ни идват големите разминавания. Иначе аз кво мисля квакво има значение за теб, така или иначе се държиш леко казано грубо.
|
|
|
|
|
Съмнявам се, че бих могла да съм верен последовател на някой учител или учение.
не се съмнявам, сигурен съм че не можеш. Ти верна не можеш да бъдеш дори на себе си. А тва си е сериозен недостатък. Редактирано от Aнгeлe на 06.05.13 21:42.
|
|
|
|
|
Мнението е изтрито от coffeemate
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: Aнгeлe]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 06.05.13 22:02 |
|
|
Държа се грубо ли?
Не мисля.
Може би ти погрешно го възприемаш?
Искам да съм откровена и съм доколкото е възможно в интернет.
Стигнала съм до някои истини за себе си и какво от това? Е ми нищо особено. Виждам го нещото, виждам алтернативата и правя избор.
Това че е пак старият избор индикатор за липса на развитие ли е според теб?
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: Aнгeлe]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 06.05.13 22:08 |
|
|
ти знаеш по-добре
|
|
|
|
|
айде айде, мъж жена, силни не силни, тинтири минтири.
Разлики такива не правя. Ако некой иска да му е посмислен живота може и да се разберем. С хора които само въртят една и съща песен 30-40-50 години, нямам какво да си кажа. Това че съм откровен, не ме прави груб, пък и понякога да изглежда така.
|
|
|
|
|
Ние отдавна сме си казали чао, няма по сто пъти да си го казваме, говорим си като добри познати
Няма грешки, че да си ги признаваме, обида има в изобилие, но това си е нормално и ще мине.
И стига вече с тази несподелена любов, че ми писна всичко през нея да се обяснява! Просто си говорим, разменяме гледни точки.
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: Aнгeлe]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 06.05.13 22:16 |
|
|
що, ти да не би твоята плоча да си я сменял?
|
|
|
|
|
така или иначе няма да разбереш, дори и да ти кажа.
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: Aнгeлe]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 06.05.13 22:19 |
|
|
ок
|
|
|
|
|
ами в теб има обида и за това не си способна да общуваш с мен нормално. Но аз ще си изтърпя всичко. Преди беше позитивно сега негативно, докато на човек му мирясат бръмбърите, минава време. :))
Колко много се иска за едно обикновено просто приятелство.
Както казах, сега и да искаш не можеш да ме разбереш. Но ще дойде ден в твоя живот когато ще ги видиш нещата много ясно.
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: Aнгeлe]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 06.05.13 22:24 |
|
|
Не съм способна да общувам с теб нормално, защото си самовлюбен и не ме чуваш.
Но може икакто казваш да се заблуждавам.
Да вземем да сменим фокуса от наште взаимоотношения /Кафе ще ти скъсам шортите ако ми паднеш в този момент/ към други теми, че е тъпо така.
|
|
|
|
|
ами ти можеш да си се фокусираш върху каквото си искаш, няма нужда мен да питаш.
|
|
|
Тема
|
 Re: По пътя
[re: Aнгeлe]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 06.05.13 22:35 |
|
|
да, голям смях наистина
прав си
|
|
|
|
|
а да бе... моите шорти виновни сега
нямам шорти обаче. тюх
|
|
|
|
|
не, не са виновни, но станаха катализатор на неприятни усещания
но пък всяка яснота е подарък от съдбата
|
|
|
|
|
Мнението е изтрито от coffeemate
|
|
|
|
|
циркът свърши, не си губи времето
|
|
|
|
|
айде да трием сега.
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: Aнгeлe]
|
|
| Автор |
Киро ( ) |
| Публикувано | 08.05.13 10:44 |
|
|
Ошо, мошо и гошо са един дол дренки - индомангалска конфекция за скучаещи хипита и юпита. Знаеш, че те уважавам, но з атая лайнария си има отделен клуб(не само един). Не му е тук мястото да правиш пропаганда на мангото.
аз не сум в станфорд,а сам в нъц,от 15 години.тези като него са кум племето на глъпците
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: shshtt]
|
|
| Автор |
Киро ( ) |
| Публикувано | 08.05.13 10:46 |
|
|
Романът е напълно прав за индо-мангото. Не му е тук мястото, а неговата романтика не ме интересува.
аз не сум в станфорд,а сам в нъц,от 15 години.тези като него са кум племето на глъпците
|
|
|
|
|
говорим си тук, щото темата е моя и аз там не мога да пиша.
и тоя ошо няма нужда от реклама. плъзнал е навсякъде.
Редактирано от coffeemate на 08.05.13 13:13.
|
|
|
|
|
абе човека предаде богу дух преди време, пък вие още го споменавате. Току виж след някоя друга декада го набедите за нов месия.
|
|
|
|
|
абе те и мерлин монро споменават все още като секс символ ...
|
|
|
|
|
е гошо определено не е секс символ.
|
|
|
Тема
|
Re: По пътя
[re: Киро]
|
|
| Автор |
Aнгeлe (флуиден) |
| Публикувано | 07.06.13 01:01 |
|
|
Киро не съм от типовете дето се оправдават, просто и аз те уважавам та да вмъкна малко светлина в тъмнината. Верно си има клубове за всичко (и цветарство има ) , но отвреме навреме като стане на въпрос за дадено нещо, няма лошо да си пишем. Стига да не се натрапва. Аз го вмъкнах покрай така зададената тема. Иначе кой в кво вярва - свободна воля. Аз например харесвам палми.
|
|
