Предварително моля за извинение, че се намесвам.Поводът да го направя, е това:
"Обаче моята мнителност към религиозните си остана. хахаха Всеки един, с когото съм влязла в контакт го поставям на тест, който сам си зададе. И се оказва, че голямо разминаване между дела, думи и схващания има. Толкова много се стараят хората да се замаскират и от себе си и да се изкарат много духовни, а са такива лъжци на дребно."

Хем съм съгласна, хем не. Смятам себе си за вярваща в рамките на нормалното, и се старая да спазвам моралните правила и Божиите заповеди, да не вредя на никого и да съм полезна с каквото мога. Но винаги съм изпитвала подозрение към хора, които парадират с религиозността си и обясняват колко силно вярващи са и как, видиш ли, другите, дето не говорят нонстоп за Бог и религия, са едни заблудени души. /Това лично на мен са ми го казвали, и то ми го е казвал много млад човек, почти дете/. Това, с което не съм съгласна обаче, е да се поставя знак на равенство между духовността и религиозността. За мен духовността е свързана по-скоро с това, да си отворен към света, да възприемаш нови идеи, нови мисли, нови неща, да научаваш по нещо от всичко около себе си, да можеш да се наслаждаваш на хубавото около теб - и природното, и създаденото от човека; духът ти да е готов за нови възприятия, да си жаден за нови неща. И да умееш да възприемаш света около себе си по всякакъв начин, с всички сетива, с душа и сърце. Другото е... просто религиозна вяра, която е нещо прекрасно, когато е искрена и не се натрапва на другите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами аз общо казах "религиозни". има разлика, разбира се. аз говорех по-специално за тези, с които имам все пак някакъв контакт. просто прекалено силно искат да получат резултати и потвърждения и като малките деца си доизмислят картинката, в което вкарват и другите в заблуждения.
но съм виждала и откровено лоши хора, които иначе са много религиозни, но това е друга тема.
и друго да добавя. не винаги говоренето на тема религия и духовност е парадиране. аз съм свикнала да говоря на такива теми, защото съм търсещ човек. просто тази тема ме влече и си я премислям и доста съм се ангажирала. но нито парадирам със знание, нито с моралност. напротив- аз съм много неморална според канона.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

то и аз така си мисля, че би могло да се случи- когато най-малко очакваш.

Съгласна съм. Аз само споделях наблюдения и, да, точно за такива хора става дума; хора, които в отдадеността си на религията отиват твърде далече и както казваш ти, си "доизмислят картинката"... и смятат всички останали за заблудени.
Да, разбира се, че не винаги е парадиране, не съм искала да кажа това; просто познавам хора, които във всеки - ама абсолютно във всеки - разговор, независимо на каква тема е, гледат непременно да вметнат колко са религиозни, вярващи и т. н. А лично на мен ми се е случвало да ми заявяват, че съм заблудена, езичница и не знам каква още, защото се интересувам от митология. ЕИто за такива неща говоря - за такова "потъване" във вярата и бясно отричане на всякакви вълшебни приказки, митове, фолклор... тоест на цялата тази съкровищница, на която се крепи такава голяма част от литературата и изкуството - защото били "дяволски", "греховни" и т. н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а то и аз вярвам, че митовете и легендите са просто предаване на забравеното минало на човечеството.

Да, мога да приема подобно виждане за тях - имах предвид, че съм попадала на хора, които ги смятат направо за вредни и смятат, че четенето на подобни неща е едва ли не грях и че все едно, четейки подобни неща, "отстъпват" от религията. Един вид: "Аз съм вярващ/а и е грешно да чета такива неща". Все едно запознаването с митологията или фолклора на даден народ може да им разколебае религиозните вярвания...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм се занимавала от скука, нито от веселие. От дете имам интерес както към това което е вътре в човека, така и към което е извън него. Може би даже ми е потребност. Както сега е модерно да се казва, търсещ човек съм и аз :) Ядосвам се, защото не намирам отговорите, и защото не успявам да стана спокоен, уравновесен и щастлив човек. Това ме прави и толкова подозрителна към чуждия опит, което вече не е хубаво.
Но за импулсите, права си, истински са нещата които идват само издълбоко отвътре. Когато ги уловя ги следвам и им се доверявам, но трудно ми е улавянето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ме прави и толкова подозрителна към чуждия опит, което вече не е хубаво.
И защо пък да не е хубаво това, да се съмняваш в чуждия опит и думи?! Аз пък винаги си имам едно на ум и не хващам вяра на 100% на нищо, докато не го проверя. И това, което не мога да проверя, го оставям в базата данни за проверка на по-късен етап. Нямам бърза работа. Има хора, които си измислят съзнателно, но има хора, които са заблудени и то много и то от години. Както се казва- по делата ще ги познаете. Нищо не приемам аз за чиста монета. Съвети съм искала и ще искам, но аз съм тази, която решава, кое е за мен и кое-не. И от гоненето на щастие и смирение съм се отказала, да ти споделя. Мислих, наблюдавах и стигнах до прозранието, че смирение няма. Има само спокойствие и тишина от време на време и дотам. Също така съм се отказала от т.нар. приемане на самия себе си до тая степен, в която да не ти пука от нищо. Щото по тая логика- циганите трябва да са най-щастливите хора. Ама не искаме да живеем като тях, нали.
Уравновесените хора, естествено уравновесените, не носят белезите от детството. Освен това са постигнали повече неща, с които те са доволни и това ги прави уравновесени. Уравновесяването не е нещо, дето можеш да си го самовнушиш, нито е по команда. Щом сме неуравновесени, значи има какво да учим още и то много, за да наваксаме. Тогава ще си дойде това качество естествено. Защо ми е да съм равновесна и така да си спъвам развитието?! Ами нали точно от недоволството в мен аз се импулсирам да уча нещо, а не да блея и да съм доволно свинче.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ошо за разлика от Кастанеда си струва да се чете и гледа и слуша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

разликата е много ясна. Безразличието означава да не ти пука. Непривързанноста означава, да се грижиш за нещо, да се отнасяш с възможно най-голямо старание и разбиране към това нещо, но когато го изгубиш или то не е вече "твое" или около теб, да не страдаш. При безразличието на теб не ти пука дори когато е твое или те заобикаля.