Изобщо не става дума за алтруизъм, но хора, които "искат малко, сладко топченце, което да отгледат от мъничко и да му се радват" не могат да го разберат.

Как да е. Кари и Изи все още търсят домове. И те са били малки, сладки топчета, които някои е искал да отгледат от малки, но сега вече...Е, имат ли те право на втори шанс или щом вече не са малки и сладки топченца, вече нямат място под слънцето?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки психолог няма да се съгласи с теб.
Едно малко животно, като и едно малко дете може да ги възпиташ, но това дали ще се привърже зависи от много фактори, не само от възрастта. Понякога и малки котета няма да се привържат към стопани с които имат несъвместителство.

Е Дени, ти ако ще осиновяваш дете на 7-8 месеца ли ще си вземеш или дете на 5-6. Няма еднозначен отговор, както хората са на различни етапи в своето развитие и тръсят различни неща, така и осиновителите на животни.

И двата аргумента са валидни, след като вече съм отгледал едно животно от малко и съм го възпитал така както искам за мен вее няма значение ако си взема второ дали ще е малко или ще е голямо, просто ако е голямо няма да е всяко животно, а такова с което ще можем да се разбираме и да сме в хармония.

Точно там е въпроса - при големите се знае вече характера, при малките не се знае и затова много от тях свършват така като Кари - "много е лакома, изяжда на Изи манджата и затова не можем да я задържим". Заради това и форумите са пълни с теми като "ПОмощ, котката ми е бясна".

Както и да възпитаваш характер не можеш да моделираш - има котки, които се разтапят в ръцете ти, има и резервирани котки. Ако някой осинови голяма котка, то той знае какво получава.

Няма какво да дискутираме повече. Факт е, че в чужбина с радост осиновяват "големите" ни котки, докато тук една на 20 я се осинови, я не. Аз знам как си го обяснявам, дано и вие знаете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За проблема с лакомата - моята също беше много лакома по едно време - ако няма храна в паницата надига вой, и каквото и да се сипе се изяжда за 30-40 секунди дори и 100 грама да са. В един момент реших да направя опит да я отуча - взех една картонена кутия, не много голяма - горе долу като тия в които се продава по-евтината котешка храна и отрязах едното ъгълче така че да може да бърка вътре с лапа, но не повече. Кутията е винаги пълна с храна и седи легнала, но тъй като тя не може да си набута муцуната бърка с лапа, вади по 2-3 гранулки межу пръстите, изяжда си ги една по една, пак бърка, пак вади, пак яде. Така след 2-3 минути и омръзва да бърка и зарязва храната. На ден яде по 50-60 грама - т.е. приблизително колкото си трябва, а и има храна постоянно. Играе си половин един час - седне на кутията, извади си няколко гранули, хапне и отива да си легне или пак да си играе. Сега е доста по спокойна за храната и дори и да и сипя в паница яде бавно и по-малко.

На Запад осиновяват и по-големи и болни деца, а тук в повечето случаи се търсят здрави бебета. Та камо ли като става въпрос за животни. Това ни е манталитета. Повечето хора просто не са готови да се жертват, а мислят първо за своето удоволствие.

Но не мисля, че нещата са черно-бели и не мога да осъждам никого...
Понякога човек наистина мечтае и има необходимост от едно малко сладко топченце, което му създава невероятно усещане, бих го сравнила с пърхащите пеперуди в корема, когато човек е влюбен. Просто не е същото с по-големите...

Като дете дълги години молех майка ми да вземем котенце от една нейна приятелка, чиито котки непрекъснато раждаха. Мечтаех си точно за едно мъничко сладко същество, което да прегръщам и да галя и с което да си играя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто не е същото с по-големите...

Права си! Не е същото! За мен лично големите са в пъти по-желани и повече ми допадат! След като преживях успешно (по чудо!!!) детството и пубертета на едно кретенче относно бебетата имам да кажа само едно ... Never again!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дам, вероятно си права. Българите СМЕ такива - егоцентрици и самовлюбци. То ако беше иначе, нямаше да сме на това дередже.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кои се водят пубертетските месеци при котките?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има още нещо, което пропускате.
Отделя се сукалче от майката, само и само да се задоми. Хора, които никога не са имали животно взимат бебе в най-ранна възраст, за да го възпитали, както те искали. Досещате ли се, че тези хора на практика нищо не знаят и дори представляват опасност за малкото животно?
Малък Зузи го взеха на около 2 месеца:
Първи ден: Зузи не се храни, не пие вода, не пишка и не ака. Само плаче. Майката прави мастит.
Втори ден: Зузи не се храни и само плаче. Маститът на майката въпреки всички мазила се втвърдява и увеличава.
Трети ден: Зузи не се храни и плаче. Поисках си го обратно. От вратата се хвърли да суче. Само суче и отказва друга храна /която преди обичаше/. След няколко дни от мастита на майката нямаше следа.
Явно котето не беше готово да се отдели от майката, а пък тя имаше много кърма и бързото раздаване на котетата доведе до мастита.
Малък Зузи сучеше до 5 месечна възраст, след което вече не го искат, защото бил голям.