Това е Кари. Тя е на 1,5 годинки. Кастрирана, редовно ваксинирана и обезпаразитена. Стопаните й я осиновиха преди година когато бе съвсем малко коте. Надценили възможностите си, сега те й търсят нови стопани. Опитвам се и аз да помогна, макар че в този сезон котетата над месец са обречени. Причината поради която се разделят с Кари е, че се местят в нов апартамент и имат още едно коте на възрастта на Кари. Кари е лакома, а другарчето й не. В новото жилище двете котета не могат да се разделят и затова, за да не гладува другарчето, Кари трябва да се махне. Иначе изяждала всичката храна и не оставяла за другарчето си. Напук на това, че казват, че Кари била непривързана и дори тъпичка, аз мисля иначе.

Аз съм виждала Кари на живо няколко пъти - гарантирам, че това е едно прелестно създание. Ако сред вас има желащ да осинови Кари, като има предвид нейния огромен недостатък - лакомията й, може да ми пише, за да го свържа с хората.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

след като си прибера прасето до седмица-две и свикне с новото вкъщи, съм решила да го обзаведа и с другарче, и предпочитам да не е бебе, че оня сбъркания със стоте си кила, като нищо ще му причини нещо. Обаче двама доказано лакоми в гарсониера - ще се счупят от бой

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от gamina на 29.05.09 11:41.

Кари все още търси дом.
Линк към обявята и снимките на "стопаните" й -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никой ли не я иска?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кари все още търси дом, а от скоро и другата котка на хората. Още един призив към всички мераклии за коте - мислете в преспектива. Котките живеят по 15 години. Не е приятно за котето и никак лесно да се търси нов дом на пораснало коте, независимо дали е породисто или не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от denii на 06.01.10 20:09.

Това е и Изи - аз бях нейна задомителка. Тя е на май вече около 2 или 3 години, ще се напъна да се сетя по-късно. Кастрирана и ваксинирана. За разлика от Кари, Изи е по-спокойна, уравновесена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво да ти кажа?
Причината, която изтъкна да не искат първото коте ми се стори доста ... измислена.
Това, че не искат и второто коте затвърди мнението ми за хората.
На мен ми "счупиха" телефоните около Коледа и преди Нова година, търсещи коте /предимно за подарък/. В момента, в който им казвах рождената дата на Малък Зузи - 30.07.2009 г., се дръпваха. Бил голям и нямало да се привърже към тях. Глупости!
Как да обясниш на хората, че голямо животно /над годинка/ се гледа много по-лесно и прави по-малко бели?
Късмет на котаните!

Aбсолютно вярно. Котетата над година, че и две, три не само че се гледат много по-лесно ами са и по-добри за компания. Те са израстнали вече детските бурни игри, по-гальовни са, а за привързването - всяко същество се привързва. Но това сме си българите. На запад защо се осиновяват всякакви, а тука ние все с големите претенции и комплекси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-глупаво оправдание от това да откажеш да вземеш коте не съм чувала. Да твърдиш, че 6-месечен котарак е голям и нямало да се привърже към новия си дом е меко казано смехотворно. Ако бях на тяхно място, с удоволствие щях да приема котарака, нищо, че мъжките котки не ми харесват кой знае колко, стига да имам възможност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нашето коте вече би трябвало да е на пет месеца и половина (ако ветеринарът е определил точно на колко е било като го занесохме в началото)...

Сега е много по-луда и прави повече бели, защото вече може и да скача по-нависоко...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изобщо не става дума за алтруизъм, но хора, които "искат малко, сладко топченце, което да отгледат от мъничко и да му се радват" не могат да го разберат.

Как да е. Кари и Изи все още търсят домове. И те са били малки, сладки топчета, които някои е искал да отгледат от малки, но сега вече...Е, имат ли те право на втори шанс или щом вече не са малки и сладки топченца, вече нямат място под слънцето?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки психолог няма да се съгласи с теб.
Едно малко животно, като и едно малко дете може да ги възпиташ, но това дали ще се привърже зависи от много фактори, не само от възрастта. Понякога и малки котета няма да се привържат към стопани с които имат несъвместителство.

Е Дени, ти ако ще осиновяваш дете на 7-8 месеца ли ще си вземеш или дете на 5-6. Няма еднозначен отговор, както хората са на различни етапи в своето развитие и тръсят различни неща, така и осиновителите на животни.

И двата аргумента са валидни, след като вече съм отгледал едно животно от малко и съм го възпитал така както искам за мен вее няма значение ако си взема второ дали ще е малко или ще е голямо, просто ако е голямо няма да е всяко животно, а такова с което ще можем да се разбираме и да сме в хармония.

Точно там е въпроса - при големите се знае вече характера, при малките не се знае и затова много от тях свършват така като Кари - "много е лакома, изяжда на Изи манджата и затова не можем да я задържим". Заради това и форумите са пълни с теми като "ПОмощ, котката ми е бясна".

Както и да възпитаваш характер не можеш да моделираш - има котки, които се разтапят в ръцете ти, има и резервирани котки. Ако някой осинови голяма котка, то той знае какво получава.

Няма какво да дискутираме повече. Факт е, че в чужбина с радост осиновяват "големите" ни котки, докато тук една на 20 я се осинови, я не. Аз знам как си го обяснявам, дано и вие знаете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За проблема с лакомата - моята също беше много лакома по едно време - ако няма храна в паницата надига вой, и каквото и да се сипе се изяжда за 30-40 секунди дори и 100 грама да са. В един момент реших да направя опит да я отуча - взех една картонена кутия, не много голяма - горе долу като тия в които се продава по-евтината котешка храна и отрязах едното ъгълче така че да може да бърка вътре с лапа, но не повече. Кутията е винаги пълна с храна и седи легнала, но тъй като тя не може да си набута муцуната бърка с лапа, вади по 2-3 гранулки межу пръстите, изяжда си ги една по една, пак бърка, пак вади, пак яде. Така след 2-3 минути и омръзва да бърка и зарязва храната. На ден яде по 50-60 грама - т.е. приблизително колкото си трябва, а и има храна постоянно. Играе си половин един час - седне на кутията, извади си няколко гранули, хапне и отива да си легне или пак да си играе. Сега е доста по спокойна за храната и дори и да и сипя в паница яде бавно и по-малко.

На Запад осиновяват и по-големи и болни деца, а тук в повечето случаи се търсят здрави бебета. Та камо ли като става въпрос за животни. Това ни е манталитета. Повечето хора просто не са готови да се жертват, а мислят първо за своето удоволствие.

Но не мисля, че нещата са черно-бели и не мога да осъждам никого...
Понякога човек наистина мечтае и има необходимост от едно малко сладко топченце, което му създава невероятно усещане, бих го сравнила с пърхащите пеперуди в корема, когато човек е влюбен. Просто не е същото с по-големите...

Като дете дълги години молех майка ми да вземем котенце от една нейна приятелка, чиито котки непрекъснато раждаха. Мечтаех си точно за едно мъничко сладко същество, което да прегръщам и да галя и с което да си играя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто не е същото с по-големите...

Права си! Не е същото! За мен лично големите са в пъти по-желани и повече ми допадат! След като преживях успешно (по чудо!!!) детството и пубертета на едно кретенче относно бебетата имам да кажа само едно ... Never again!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дам, вероятно си права. Българите СМЕ такива - егоцентрици и самовлюбци. То ако беше иначе, нямаше да сме на това дередже.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кои се водят пубертетските месеци при котките?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има още нещо, което пропускате.
Отделя се сукалче от майката, само и само да се задоми. Хора, които никога не са имали животно взимат бебе в най-ранна възраст, за да го възпитали, както те искали. Досещате ли се, че тези хора на практика нищо не знаят и дори представляват опасност за малкото животно?
Малък Зузи го взеха на около 2 месеца:
Първи ден: Зузи не се храни, не пие вода, не пишка и не ака. Само плаче. Майката прави мастит.
Втори ден: Зузи не се храни и само плаче. Маститът на майката въпреки всички мазила се втвърдява и увеличава.
Трети ден: Зузи не се храни и плаче. Поисках си го обратно. От вратата се хвърли да суче. Само суче и отказва друга храна /която преди обичаше/. След няколко дни от мастита на майката нямаше следа.
Явно котето не беше готово да се отдели от майката, а пък тя имаше много кърма и бързото раздаване на котетата доведе до мастита.
Малък Зузи сучеше до 5 месечна възраст, след което вече не го искат, защото бил голям.

Aма то това си е класическия сценарий, само че в повечето случаи котето не се връща обратно при майката и израства лишено от най-ценното - майчиното мляко. И за какво - за да можем "да си го възпитаме и то да свикне с нас". В Германия малките ги пратих на 4 месеца, като стопанката на едното каза, че точно на такава възраст го иска, защото точно тогава то започва да се социализира далеч от мама и т,н,. И това го знае момиче, което никога не е имало коте, но което прочете 2 книги за отглеждане на коте, преди да получи такова. Но ние тук нали винаги сме си всезнайковци, представяте ли си някой да вземе да прочете книга преди да си вземе коте?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки има право да избере каквото му харесва.
У дома когато бяхме по-млади вземахме котенца, сега приютяваме остарели производители от развъдници на по 7-10 години. В момента имам освен моят тежко болен котарак 10 годишен чистопороден котарак от унгарски развъдник, който чака внукът ми да дойде да си го вземе. Този котарак му беше мечта като котенце, като производител, сега му се усмихна късметът на дядо кот. Ако се случи най-лошото с нашия котарак ще вземем 5-7 годишно животно, защото е по-улегнало, но ако имаме взаимно привличане. Не бих искала да тормозя едно немладо животно с моите навици на стара мързелана.
Не може да се сравняват децата и котките. Мантатлитетът по повод осиновяването на деца в света е много различен. не само в Бг се искат новородени бебенца, на повечето места е така. Хората, лишени от възможност за своя рожба искат да преживеят всеки един момент от живота на своето дете, да могат да положат всички грижи, да му дадат възпитание според своите разбирания, а не да се борят с чуждо възпитание. Превъзпитанието е до голяма степен в сферата на благопожеланията, над 3 годишна възраст е трудно, над 7 годишна възраст невъзможно за т.нар. лоши навици. Осиновяването на големи над 14 годишни деца е спорно като възпитателен прийом в цял свят.
Осиновяването на болни деца е въпрос на религиозни възгледи, на желание и най-вече на финансови възможности.
И като стана въпрос: Как възприемате желание за осиновяване на 15 годишен младеж, страдащ от тежка форма на олигофрения, но иначе физически здрав от семейство, чиито собствен син има нужда от чернодробна трансплантация?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май нещо измести темата.
Очовечаването на животните все пак си има граници.
И не можем да сравняваме и приравняваме осиновяването на изоставено новородено човешко дете или животинче с нарочното отделяне на рожбите от майките им, заради прищевките на бъдещите им осиновители.

Кари замина за Германия и веднага бе осиновена. Описали я бяха като страхотно и гальовно коте. Благодарности към Мечопух и сдружението!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите