Привет на всички съфорумци,

Искам да ми кажете дали това което ще направя е правилно за да ме изправи на крака и да ми дадете съвет да го променя ако не е, или да допълня нещо:

Миналата седмица признах пред себе си че имам проблем с алкохола. Какво преля чашата ще споделя друг път, още не мога, гадно ми е.
След 15 години изпълнения, зулуми и залъгвания на края си признах.( Без едно мога, но с едно не мога. Мога и да не пия дълго време но барна ли чашка следва оливане.)

Та..тъй като алкохолизма си е до гроб, реших да си пренастроя психиката и живота така че повече не само да не пия ами и да не искам да пия.
Да нямам нужда да пия. Не да се стискам ами вътрешно да не искам.
Не желая да броя никакви дни без пиене а това да изчезне от моя живот като опция.

Като за начало отидох на клиника и си направих пълни изследвания ( еег,екг, кръв та чак и ямр си направих ) слава богу тялото е здраво, мозъка ми е чист и здрав и той, само чернодробните ензими са увеличени но не много, доктора каза до 2-3 месеца режим и ще са ок.

Реших да се лекувам по следния начин:
1. Направиха ми програма невролог и психиатър , ще ходя при тях +хапчета.
2. Записах се на парашутизъм и смятам да го съвместя със скално катерене или нещо пак такова брутално.
3. Чета и обмислям проблемите.

Стигнах до извода че проблема с алкохола ми идва 1-во от мен, а допълнително утежняващи фактори са че в родата ми се злоупотрбява с алкохол, отделно работата ми е доста изнервяща и нося пряка отговорност за хора.
Затова, реших да си вкарам адреналин който да е толкова силен че да премахне нуждата от друг дразнител или адреналин.

Самия аз съм на 43 години, тежа 120кг. Никога не съм спортувал.

Онзи ден като се качих на 2-местния самолет за скокове, за разходка само, за пробен полет умрях от страх. Бая си е шубе а и височината не ми понася много.

Утре почвам курса и до броени седмици почвам скокове. Доста ме е страх. Успокоява ме мисълта че щом Господ досега при сички простотии дето сътворих в моя живот ме е запазил жив ще е кофти да зема се убия..кат тръгна се променям.

Та това исках да ви споделя на всички, олекна ми, не съм пил 9 дни.

...честно казано повече в момента ме е шубе че трябва да ходя на летището а и освен това като казах на всички познати с какво ще се занимавам ме обявиха за ненормален и че ме е фанала критическата, и че на тази възраст и килограми си е самоубийство и т.н и т.д ама как да им призная защо го правя...

Желая на всички трезв и щастлив уикенд и адски ще се радвам ако ме посъветвате нещо друго което да ми помогне !

"Миналата седмица признах пред себе си, че имам проблем с алкохола."

Точно това направих и аз преди близо четири години - признах си, че имам ПРОБЛЕМ с алкохола. Тогава не знаех, че с признаването си, че имам само ПРОБЛЕМ, правя първата стъпка по пътя в спасението си от бедата "Алкохолизъм" и проклятието "Алкохол". Аз не допусках, че "имам ПРОБЛЕМ с алкохола" при мен означава единствено и само, че съм болен, болен съм от коварната, хроничната и прогресираща болест "Алкохолизъм". Не знаех, дори не можех да допусна, че съм болен. Измислях си, че само ако спра веднъж завинаги алкохола, то всичко в мен и извън мен ще си дойде на мястото. Но аз, дори не можех сам само да спра да пия. Смътно усещах, че имам нужда от помощ. Аз не отидох при лекари, защото не знаех, че съм болен. Но потърсих помощ и получих помощ на друго място. И до ден днешен съм трезвен. Имам това, което ти искаш - "Да нямам нужда да пия. Не да се стискам, ами вътрешно да не искам." Това "вътрешно да не искам", аз ще ти го споделя в думи ей, така - аз и тази сутрин не чувствам липсата на алкохола. Дори не става въпрос за това - искам или не искам.

Щом ти си потърсил помощ от лекари, то за мен в началото ти имаш нужда от тях. Но ти споделяш и друго - "...Та.., тъй като алкохолизма си е до гроб..." В тази посока програмата, която ти предлагат психолога и психиатъра + хапчета за колко време е и какво ти предлагат да правиш след тази програма, след като алкохолизмът е болест и е до гроб? Щото аз/за теб не знам/ не искам остатъка от моя живот да премине само без алкохол, под въздействието на хапчета в присъствие на психолог и психиатър. Искам си моя живот на трезво, без ефекта на каквото и да е стимулиращо или подтискащо човешките ми емоции вещество.

Много хубаво е да се скача с парашут. Хубаво е, ако ми се скача. Хубаво е, ако изпитвам кеф, здрава емоция в желанието да скачам с парашут. Ако ще скачам единствено и само, заради адреналина, заради това да правя нещо брутално, да умирам от страх и в същото време да си измислям, че всичко това ще измести от ума ми натрапчивата мисъл за първата чаша с алкохол, то мисля, че няма да се получи... Защото умът ми е болен в "страстното желание" за първата чаша - първият компонент на болестта "алкохолизъм". Има ли страст при мен, то няма спирачки, никакви спирачки... Ако ще да имам възможността космонавт да стана, светне ли в болния ми ум идеята в страст за първата чаша с алкохол, то спасение за мен няма. Беззащитен съм пред първата чаша, безпомощен съм, безсилен съм - грам воля няма у мен пред коварната, изпепеляващата сила на алкохола в първата чаша. А изпия ли едно какво става? Ти ми даваш отговора, припознавам се в теб - "...След 15 години изпълнения, зулуми и залъгвания на края си признах.( Без едно мога, но с едно не мога. Мога и да не пия дълго време но барна ли чашка следва оливане.)" Не мога да спра след първата чашка. Тази неистова и пак страстна жажда отвътре, вътре в мен за още и още алкохол нищо не може да я утоли, освен алкохол, много алкохол до бяло петно в безсъзнание - и не знам, и не помня какви съм ги вършил. И като се освестя в мен срам, самосъжаление и тържествени клетви, че край, повече капка алкохол няма да близна до края на живота си. Тази феноменална страстна жажда е вторият компонент, физическият фактор при болестта алкохолизъм - тялото ми не може да разгражда до край поетото от мен количество алкохол. Имам непоносимост към количеството неразграден алкохол, останал в тялото ми и жажда за още алкохол...

Натрапчивата мисъл, страстното желание за първата чашка с алкохол ме обричат на лудост, а феноменалната, страстната, физическа телесна жажада на смърт.

Аз намерих решение, изход в Обществото на АА.

Желая ти успех в твоето решение, в твоя изход за спасение от болестта "Алкохолизъм".

Редактирано от Sandu62 на 02.04.16 10:07.

Благодаря за отговора Санду,

Ще отида на сбирка с АА, досега може би единствено ме е спирал срама хората да не разберат че съм алкохолик. Но, то повече няма от кого да се крия.
Твърдо съм решил да направя всичко което може да се направи, но въпроса с алкохола да бъде закрит.

УСПЕХ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Супер съм засега, тичам по баирите. Скоро пак ще ходя на летището. Не пия и не ми липсва. Ще ви държа в течение.

Песимист съм,няма да ти се получи по този начин.Казвам това понеже съм опитвал и този вариант.Пълна глупост е това че причината да не идеш в АА е да не се разбере че си алкохолик,повярвай всеки който трябва да знае че вече си,го знае и то без твоето позволение.

Перфектно ми се получава.
А за ходенете скоро гледах сбирките всички са вечер или късния следобед а аз съм на тренировки след 16:00 всеки ден вкл събота и неделя, само един ден почивам и е различен всяка седмица и ако ида ..може и да заспа
:)
Каталясвам от тез тренировки, но, ще измисля вариант да ида на сбирка др.седмица, просто в момента спорта ми е приоритет искам да се вкарам в релси да отслабна, изобщо да изглеждам по-нормално кат ида на сбирка, така де и колегите на сбирката да ми се зарадват...
Иначе се чувствам перфектно, тонус и живец на макс, грам не ми се пие , вече станаха над две седмици и усещам че за разлика от преди когато за дълго време съм стоял сух сега не се "стискам" да не пия а просто съм му теглил чертата и психически така съм се настроил.
Абе, май 90% от зависимостта си е в главата а не в тялото. Не знам, така се усещам.

Приятна, усмихната и трезва вечер на всички , тез дни ще правя планинско бягане ако не си поначупя краката ще ви пиша. Др.седмица както ви казах вече съм на летището и //ще се скача пак. От сега ме е шубе ( ама малко..)

В групата на АА "Заедно можем" има сбирка всяка неделя от 12.00 - 13.00 часа.

В групата на АА "Само за днес" има сбирка всяка неделя от 11.00 - 12.00 часа.

В групата на АА "Има изход" има сбирка всяка събота от 10.30 - 11.30 часа.

Аз спрях алкохола предимно сам.
Става.
Всичко е възможно.
Така че не вярвай никому на 100 пр освен на себе си.
И си прав..всичко е в главата.
От 2009 не пия.
От 2010 не пуша.
И не съм се издънил,както една част хора в АА.

Трябва ти обаче някаква част сбирки в АА.
Просто да си сложиш картите на масата сам.
И ако наистина имаш силна воля като мен,няма да има нужда да ходиш всяка седмица през ден че и всеки ден на ритуали.
Всичките истории които чух в Аа,съм ги чел по нета.
Препоръчвам АА,не съм против тях.
Те са вратата..оттам нататък си си ти сам.
Никой няма да се осъзнае вместо теб.