Отдавна не съм влизал тук, но този форум ми спаси живота преди 9,5 години. Как си teodor_alc@abv.bg? Само да ти кажа че мислех за откачени тези от АА и когато спрях да пия се отдадох на йога, бизнеса си и екстремни спортове. Тези неща ми дадоха много но и разбрах, че само с тях нещо не се получава при мен. И така след 1 суха и безумна година станах член на АА. Сега не се занимавам с екстремни спортове ( някак си не виждам смисъл вече да си троша безумната глава по такъв начин), вярващ съм но не съм религиозен, обожавам АА и съм му много благодарен но не се смятам за фанатик, занимавам се и с други духовни неща както и не смятам че на този свят съществува само АА и нищо друго. Все пак до ден днешен посещавам редовно сбирките на АА и поддържам невероятни приятелства с хората от АА. Сред хората в АА аз съм един от всички и един като всички. В АА винаги мога да намеря подкрепа, както и място където да си споделя проблемите сред хора които ще ме разберат. Страшното е само в главата. :) В трезвите си години видях много хора които обясняваха как се справили без АА само с Воля. повечето от тези хора обаче вппоследствие обясняваха колко са зле, колко е несправедлив живота, как не им върви, как здравето им е много зле и т.н. Мога да ти кажа че до преди 9 г бях непрекъснато болен и на някакви лекарства, почти нямах здрав орган. От 8,5 г не пия лекарства, помня по добре от като бях на 20, живея много активно и най важното от онзи гневен, болен и разсипан човек смятам че съм се превърнал в един радостен и щастлив такъв. Тааа така накратко. Ще се радвам да те видя някой ден на сбирка на АА, за другото вероятно ще си вземеш решенията с времето.
Успех ти желая Теодоре и искрено те моля да приемеш помощта която ти се предлага в АА

Знаеш ли,много хубав пост си написал.
И аз трябва да си простя,и да простя на хората които са се подиграли с мен.
Понеже и аз имам проблем с прошката.
Понеже губя все повече хора около себе си.
Може би това е нужно за израстването,и накрая да останат само свестните хора около мен..но истината е че вече почти нямам приятели.
Имам хора с които се виждаме от време на време,но те са общи приятели.
За кафе и покрай срещите с баджанака.
Все повече осъзнавам колко ужасно се е материализирал света,колко все по-малко хората искат да се срещнат с теб заради теб самия,както и това че на никой не му дреме за теб когато не си богат,вървежен,такъв който могат да използват.
Аз и не искам такива хора в живота си,търся другите...но не ги намирам.С жена сме абсолютно на едно мнение по този въпрос и като цяло относно хората или липсата на такива напоследък.
Колкото повече търсиш хора,толкова повече откриваш боклуци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите