Ами един град за да има имена на няколко езика, значи е на езиците на хората които са живели в него. Що им е иначе да го кръщават?

Аха. За миг ми се стори, че твърдиш как нямало име Лариса сред българките и производното му Лора.

-:-:-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че кво му е българското на Лариса?

Че кво му е българското на Лариса?

Ами примерно това, че го носят 400 българки и още два пъти по толкова Лорчета. На какви условия трябва да отговаря едно име, за да го наричаме българско?

-:-:-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че тя племенницата ми се казва Дженифър. Това прави ли Дженифър българско име?

Първо те попитах за твоята дефиниция на "българско име". Ще се съобразя с нея и ще ти кажа дали по нея Дженифър е българско име.

Ако не можеш да дадеш определение, тогава ще карам по моята.

-:-:-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Струва ми се в Епир ги е довършило разорението на Москополе, ето и датата и цитат от една книга:
" В края на XVIII и началото на XIX в. става голямо разместване на населението, най-вече в западната част на Македония. Там се издигат като търговски центрове градовете Николица, Москополе и Сисаний (стария Сисанион, някогашно епископство) и др. Тяхното богатство подтиква въоръжени арнаутски банди да ги нападат и разграбват. Така в 1769 г. Москополе е нападнат за първи път, а през 1788 г. Али паша го подхвърля на разрушение. Същата съдба има и Николица. Окончателното им разорение става след нападението на Мустафа паша Шкодрински и във войната срещу Али паша Янински (1741-1822), когато с разграбен гр. Битоля (1806 г). В тридесетте години на XIX в. албанците са разгромени от великия везир Рашид паша. През тези неспокойни десетилетия, придружени с масови разрушения и разорения, местното население е принудено да подслон и препитание в други селища. Така влашкото население се пръска на изток и се установява в градовете Солун, Сяр, Битоля, Крушево, Търново, Магарево - то най-вече е от Москополе. Друга вълна се отправя към градовете Гребена, Кожани, Костур. Влашкото население в Битолско запазва езика си, а по-лесно се ???претопяват” тези власи, които се заселват в Солун. Новите заселници са предприемчиви, хитри и приспособяващи се към всякакви условия хора. Това им дава възможност не само бързо да се смесят с местното население, но и да по-известно предимство. Власите знаят или научават бързо чужди езици. Трудолюбието им ги издига и като заможни хора. Попаднали под гръцко влияние, те се превръщат във фанатизирани гръкомани... - те даряват огромни средства за гръцките училища и гръцките учители и поддържат Патриаршията. Поради тази причина власите в Битоля имат голямо влияние в обществения живот на града. Съществуващите в началото и до средата на века български училища са малки, частни и в тях се учи само на църковнославянски. В същото време броят на гръцките училища бързо нараства, а и въведената у тях учебна програма е по-съвременна."

Сигурно е било сериозно разместване на население. Любоитно е кое е най -южното селище, което е било заварено от Възраждането, сигурно нейде из Костурско или по на юг, знае ли някой подробности?

Давай по твоята. Но за мен ни Лариса, ни Лора са български. Български за мен са Пенка, Стоян, Гърдю, Тачо, Цеко и т.н. народни имена.

Любоитно е кое е най -южното селище, което е било заварено от Възраждането, сигурно нейде из Костурско или по на юг, знае ли някой подробности?


Запазено българско ли? Ами по време на начолото на Възраждането, да речем към 1830-1840г. българи в изобилие си е имало и в Кожани и в Гревена и в Ляпчища и в Сачища, все градове, с околиите си, намиращи се доста на юг от Костур.