|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
Тема
|
Re: Древнате словено-българгарска вяра
[re: Last_Roman]
|
|
Автор |
Vencci* (R*Я) |
Публикувано | 18.09.06 19:05 |
|
Съгласен,
с една малка поправка :
"Византийското верско робство".
------------------------------------------
Според древните египтяни Бог създава Страданието за да има Любов.
Нещо като контрастта между доброто и злото.
Пример : За да има добро, трябва да има зло.
Защото как иначе би разбрал човек, що е добро,
ако нямаше зло.
------------------------------------------
Не ти ли прави впечатление в близостта на словенският Дий / Дивен / и егепетският "дуат" - Ам Дуат / погърченото му произношение /.
| |
Тема
|
Re: Древнате словено-българгарска вяра
[re: Last_Roman]
|
|
Автор |
Vencci* (R*Я) |
Публикувано | 18.09.06 19:14 |
|
За специфичният български дуализъм произволно избрах тези народни поговорки по азбучен ред.
В много от тях има това, за което ти пиша :
Без наука няма сполука.
Без труд почивката не е сладка.
Бели кахъри.
Бели пари за черни дни.
Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.
Бистра водица, мирна главица.
Блага дума железни врата отваря.
Благословено вино, проклето пиянство.
Бог високо, цар далеко.
Бог помага, ала в кошара не вкарва.
Бог търпи, ама не спи.
Богат е, който е здрав.
Боднеш пръчка, пиеш вино.
Болен здрав носи.
Бостанджията иска дъжд, а керемидчията — слънце.
Буря в чаша вода.
Бърза като теле пред майка си.
Бързата работа — срам за майстора.
Бяга като дявол от тамян.
Брат брата не храни - тежко му, който го няма.
ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ
| |
Тема
|
Re: Древнате словено-българгарска вяра
[re: Vencci*]
|
|
Автор |
Last_Roman (PRAEFECTUS URBI) |
Публикувано | 18.09.06 19:27 |
|
Тоя дуализъм в богомилството ми прилича на противопоставянето Ахурамазда - Ариман...
Vae victis
| |
Тема
|
Re: Древнате словено-българгарска вяра
[re: Last_Roman]
|
|
Автор |
Vencci* (R*Я) |
Публикувано | 18.09.06 20:23 |
|
Ариман е ясен, но обратно прочетен :
+ Нами Ра ~ с нас е Светлината !
или този който намира, понеже търси и
се рови в "непозволеното познание".
Също : "На Мира", а не на враждата и др.
ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ
ппс : както е в Артемида и Диметра и безброй други примери на словото, прочитани и от двете му страни. Този метод е известен и прилаган от древните египтяни. А също и от нас :
+ Роза и Зора ;
+ Бодро и Добро ;
+ Мътно и Тъмно и цял речник, който съм си съставил за лично ползване от хиляди български думи, имащи това словообразуване.
Редактирано от Vencci* на 18.09.06 20:26.
| |
|
Поздравления и от мен за темата!
Много добра линия си дал за съпоставки...
| |
|
Mozhe li sega njakoj da objasni s kakvo si prilichat Slavyanskata i Trakijskata mitologii (ako prilichat) i ako ne to zashto?
Нещо, което пропуска Vencci да каже, е, че тези "славянски" митологии са по-скоро СЕВЕРНОславянски, събирани от руски изследователи и прочие. Някои от лицата, които СЕВЕРНОславянските племена описват като БОГОВЕ, всъщност са трако-български ЦАРЕ!
Такива са ПЕРУН, ЛАДО и още няколко.
"След Болг дойде шестият крал на Болгария на име Лил или Ладо, в годината от сьтворението на света 4920 /588 преди Христa/. Зунар пише за този Лил или Ладо: дойде срещу Рим с голяма войска, и излезе да го посрещне римския цар на име Таркиний Лука, и като се примири с него, върна се назад. Този български крал и до днес се помни и като бог се почита. В навечерието на /деня/ на свети Василий, в първия ден на януари, се събират юноши и девици на едно високо място, събират пръстените си и ги полагат в едно котле и пеят песни, /в които/ често се споменава името на този бяс: "Ладо, тъй Ладо", сиреч вечерта срещу свети Василий, слагат пръстените си в едно котле, да пренощуват пръстените в това котле, а сутринта пак се сьбират на едно високо място и пеят песни, изпитвайки своето щастие, сиреч пеят песни различни - щастливи и нещастливи; и когато запеят щастлива песен, тогава една девица пъха ръката си в котела, разбърква пръстените и гледат чий е този пръстен - на когото е пръстена, той ще бъде щастлив; така като прелъщават себе си, покланят се на идола."
Горният обичай е бил жив и през първата половина на 20 век. А ето и за Перун:
След смъртта на Ладо, дойде Перун или Пеперуд. По това време се роди Александър Македонски, и той /Пepyн/ взимаше данък от Филип Македонски, докато порасна /синът му/ Александър. Когато Александър възмъжа, дойде срещу Перун и разби войската му, уби Перуна и зароби двата му сина.
Сега българите почитат Перуна по време на суша: събират се юноши и девици и избират един, или от девиците, или от юношите, и го обличат в мрежа като в багреница, и му плетат венец от бурени в образа на крал Перун, и ходят по домовете, играят и пеят и често споменават този бяс. И поливат с вода и този Перун и себе си. Хората са безумни, дават им милостиня, а те като съберат милостинята, купуват ядене и пиене и правят трапеза. Ядат и пият за славата на този Пеперуд. И като правят това, кланят се идола, и не считат това за грях.
---
Тези царе се споменават не само при Сп. Габровски, откъдето са цитатите, но и във фолклорни песни, които може би дошлите през 6 век славяни са превели от тракийски на славянски преди да изколят местното население. Надявам се долавяш сарказма.
Двамата синове на въпросния Перун тръгват с Ацето Македонски "да бият вселената". Всъщност те са били край него и в последните мигове от живота му. В Александрия, Египет, по този повод е имало цял български квартал, ако се вярва на тамошен прочут историк и директор на историческия музей в Кайро. Той пише, че българите не си знаят историята, а за това поне нямам никакви основания да не му вервам.
---
Казано кратко, НЯКОИ от българските царе са "славянски" богове. Конкретно името Ладо/Лада е оцеляло и до днес. Лада например се е казвала и лелята на Управда-Юстиниан, била е сестра на баща му Исток и омъжена за "илириеца" със славянско име Селимир.
| |
Тема
|
Re: Древнате словено-българгарска вяра
[re: tonza]
|
|
Автор |
N*ы{b}l©®™ (Тортурач) |
Публикувано | 18.09.06 21:09 |
|
В отговор на:
Mozhe li sega njakoj da objasni s kakvo si prilichat Slavyanskata i Trakijskata mitologii (ako prilichat) i ako ne to zashto?
Първо трябва да се запитаме откъде е извадена тази "славянска митология". За България такива сведения почти няма. В различните държави има различни вярвания, така както между различните траки е имало различни вярвания, според древните извори.
| |
|
Венци, повечето от тези данни не важат за южните славяни, вкл. и за българите. И обратното - руснаците и др. северни славяни си нямат самодиви, стопани и прочие.
Трябва да се внимава с абсолютизациите.
| |
Тема
|
Re: Древните словено-български вярвания.
[re: Йoaн_Mизийckи]
|
|
Автор |
tonza (непознат
) |
Публикувано | 18.09.06 21:22 |
|
Imat li "Traki" neshto podobno na samodivi, stopani i proch?
| |
|
Велес — бог на мъдростта, богатството и стадата.
Съгласен......Сега слушам една песен на Васка Илиева - Земльо македонска и там има нещо подобно за богатството и стадата по тази българска земя...
Доля — богиня на съдбата, на щастието и на добрия късмет.
Недоля — богиня на лошия късмет, на нещастието.
Незнам...С такъв корпус от богини и богове първом се сещам за гръцката митология...и почти никак ми не мяза на нашенско...
Ние имаме КЪСМЕТ и НЕВОЛЯ...и двете са толкова човешка практика,че не се налага да се обръщаме към многобожие...а късмета си го пожелаваме по празници и си го измолваме от едничкия ни Бог!
Жива — богиня-създателка на живота.
Това ще да е като санскрит. ДЖИВА,май беше душа.
Лада — богиня на любовта и брака, човешката майка.
Ладо — спътник на Лада, бог на любовта и бащинството.
ЛАДА е застъпена във фолклора,както и МАЙКАТА ЗЕМЯ,както и МЕСЕЦА-Луната,както и РУЕ-ВИТ,като РУЙНО/вино/ и ВИТО/хоро,баница/...
Троян — бог на справедливостта и мира, надзирател над трите свята на Световното дърво.
Виж...ето с това не съм съгласен...в народната памет ТРАЯН не е оставил добри следи...меко казано...че чак бог на справедливостта и мира......не ми се връзва...въобще...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|