Древните словено-български вярвания. / Наука / Хуманитарни науки / История

За Аполон / по общо / :

Епитет за него е и Дримас, "дъбов". Аполон е свързан с кипариса, палмите, маслините и др.растения. Зооморфизмът на Аполон се явява в неговата връзка и даже пълното му отъждествяване с враните, лебедите, вълците, мишките. В образа на врана, Аполон казвал къде трябва да бъде издигнат град, той е и Кикн ("лебед"), обърнал в бягство Херкулес, той е и Сминфей ("мишин"), но се явява и спасител от мишките. Аполон Карнейски е свързан с Карн-демон на плодородието. Епитетът Ликейски ("вълчи") говори за Аполон като на пазител от вълци и като на вълк. В по-късно време Аполон е ловец и овчар. Характерното за първобитното мислене взаимосвързаност между живота и смъртта се вижда и в образа на Аполон. На по-късен етап той е демон на смъртта на убийствата и даже покровителства ритуали по жертвоприношения, но в същото време е и целител, спасяващ от беди. Негови прозвища в този период са: Алексикакос ("отвратител от злото"), Апотропей ("отвратител"), Простат ("застъпник"), Акесий ("целител"), Пеан или Пеон ("освобождаващ от болка"), Епикурий ("попечител"). Според други версии Пеон е самостоятелно божество, лечител на боговете, което излекува Хадес и Арес. В периода на олимпийската или героичната митология Аполон се превръща в силен и велик бог от епохата на патриахата. Той помага на хората, учи ги на мъдрост и изкуства, строи градове, пази ги от врагове. Зооморфните черти и растенията все още го съпровождат. Въпреки, че вече не е Лавровий, той се влюбва в Дафне, която се превръща в лаврово дърво. Не е и кипарис, нито зюмбюл, но обича прекрасните юноши Кипарис и Хиацинт.

Въз основа на митовете за Аполон, възникнал и мита за хипербореите и тяхната страна, където под покровителството на бога, процъфтявали морала и изкуствата (Пиндар Pyth. X 29-47; Himer. XIV 10; Херодот IV 32-34). Култът към Аполон бил разпространен в цяла Гърция. Храмове на Аполон с оракули имало на Делос, Дидимах, Абах, Пелопонес и на други места, но главния култов център бил Делфийския храм, където пития правела своите предсказания. Двусмисленият им характер, допускащ много широко тълкуване, позволявал на делфийските жреци да оказват голямо влияние върху политиката на Древна Гърция. В Делфи се състояли и празненства в чест на Аполон (теофании, теоксении, Питийски игри; последните били въведени в чест на победата на Аполон над Питон;по своя блясък и популярност те отстъпвали само на Олимпийските игри). Храмът на Аполон на остров Делос бил религиозен и политически център на Делоския съюз. Там се съхранявала хазната на съюза и се провеждали събранията на неговите членове. В класическия период Аполон се приема преди всичко като бог на изкуствата и художественото вдъхновение. Също както Артемида, Атина и другите богове, ролята на Аполон се изменила в посока на хармонията и съвършенството. От гръцките колонии в Италия, култът към Аполон проникнал в Рим, където този бог заел една от първите места в религията и митологията на римляните. Император Август обявил Аполон за свой патрон и учредил в негова чест игри. Храмът на Аполон, в близост до Палатин, бил един от най-богатите в Рим.