Е, всеки си има право на мнение. Различните хора търсят и се радват на различни неща в планината. Но ще ме прощаваш - думата пътека е неуместна за означаване на ски-писта.

Аз нещо не разбрах - групата на Павел и ти сте знаели един за друг, но не сте се движили заедно, така ли? Ти къде всъщност ходи?

Следите явно са били мои. Имаше и други по Малка Мусала, стари, вървели бяха в топло време и бяха оставили стъпки, но по-нататък към Мусала се губеха.

о.к.
Всеки има право на мнение-така ,че карай!
А за твоето ходене-ЕВАЛА!
Имам се за любител планинар,но ти ме слагаш в малкия джоб.
ЧАО!

Здравей Banderas, нищо лично, но искам да те попитам докато катери по така наречената "пътека" видя ли орязаните дървета от двете страни? Дървета раснали с години...... Но не, дайте да им направим на скиорчетата писта да могат и до София ако може да се спуснат. Впрочем няма да се учудя ако и това стане. Ходил ли си по старата истинска пътека преди да стане в това окаяно състояние? Аз съм ходил, беше си дива и девствена и си заслужаваше да се мине по нея. А сега какво, като се стопи снега грозотията и следите от човешката глупост ще излязат наяве по най-яркия начин. Отиди тогава пак и изкажи мнение какво си видял. Сигурно и ти ще мислиш вече като Огнедишащ.
Пак ти казвам нищо лично, но унищожаването на горите заради писти и всякакви други простотии вече набира голяма скорост и е крайно време да се спре. Все пак в планината има място както за скиори така и за туристи.
С най-добри пожелания!!!
Жоро

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По принцип бях планувал крайната ми цел да е х Чакър войвода. Маршрут според времето и силите ми, като първоначално си мислех да мина през Мусала, Манчо, Заврачица и от там до чакъра. В петък Павел ми звънна да ходим към Грънчар. Аз му казах, че до маришки връх мога да му правя компания. И така в събота сутрин бяхме аз, Павел и Станислав. Обаче, се позабавихме с тръгването от Боровец, а като поехме по пътеката аз започнах да си прехвърлям на ум маршрута и почнах да осъзнавам, че съм се изхвърлил малко. Затова аз дръпнах напред. Обаче като стигнах премката между Мусала и Малкия близнак (към 13:00) и почнах пак да смятам, че до хижата със силите които имам, най-вероятно ще стигна към 18:30-19:00 пък от там си е доста до Чакъра. Затова почнах да мисля за алтернативен вариант през маришката долуна, но в тоя момент се сетих за траверса и така тръгнах бавно да се връщам към Мусала. След многократните почивки, към 14:00 вече почнах да слизам по ръба. В този момент видях момче и момиче да прескачат парапета на метео станцията и да излизат още хора, в които по цветовете на якетата разпонах познатите на Павката. По ръба надолу още при първото подсичане на една скала ми поддадоха две стъпки, но продължих по ръба, като стигнах неприятната част се отказах. Поседях малко да се полюбувам на гледките докато реша какво да правя. Мъка, се обърнах и тръгнах бавно обратно. Горе до космическата станция седнах на спокойствие, да се наслаждавам на гледките, без вятъра да ме клатушка и да ме стряска, че ще падна от острия ръб... Когато групта на Павката изкачи малкия близнак, реших, че е крайно време да тръгвам. Слязох пак на премката, хванах ръбчето и на първото равно място се излехнах на един камък. Към 15:30 вече виждах Павел да изкачва Маришки връх. Не, че го разпознах, но нямаше кой друг да е :) Помислих, си че и аз можеше вече да съм по малкия Манчо, с въздишка тръгнах надолу. Тъкмо се стигнах най стръмната част и както си мислех да слизам на рамас, осъзнах, че едната ръкавица ми остана горе. Поогледах се почудих се малко, но нямаше как, нямах друга ръкавица пък ми бяха и подарък. И така отиде още час в излишно катерене... докато сляза, времето беше напреднала и се наложи да побързам. Внимателно слязох в долината, хванах си едни познати склонове отсреща азимут и навлязох в клека. По късно разбрах, че служителите на парка са си свършили работата и пътеката е била прочистена, ама кой да знае. И така по кайзеровия път до Чакър войвода. Та там ходих. :)

Сняг за иглутата другата седмица няма много, ама ще стигне ;) Пред хижата е около метър, на сърагьолската поляна точно 60 см. В гората под хижата Веско (Рилец) проверява и каза, че има повече снях и няколко удобни преспи за снежни пещери

Следите би трябвало да са твои, макар да ми се стори, че са в обратна посока.

Здрасти!
Абсолютно си прав-просто ми беше много удобно и бързо да ходя по алеята,пък и за спускане си е направо супер, но от към автентична природа
особено като се стопи снега ще бъде пълна трагедия!
Аз също съм любител на девствена природа , но по някога личната ни изгода
за момента ни прави големи егоисти!
Хайде със здраве!

огнедишащия ти си готов за Хималаите бе !

Че защо не? Само трябва да поспестя от закуски...

Ще прощаваш, но това вече не е пътека, магистрала,но май е по-малкото зло имайки предвид моторните шейни и бъгитата.

Поздравления за успешно изкачените върхове и за завладяващия пътепис!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите