Имам си образованието, зная и езици, компютърна грамотност...всичко каквото се иска за добре платена длъжност. Не съм мързелив, работя с хъс, но...сменям от време на време работата.

Проблемът е, че не мога да се подмазвам на шефове, колеги, колектива като цяло. На работното място принципно гледам да си свърша професионалните задължения и избягвам да се задълбавам в прекалено лични приятелства, извънпрофесионални мероприятия или пък да споделям информация от личен и интимен характер.

НО ЯВНО ТОВА ДРАЗНИ И СКОРО КОЛЕКТИВЪТ ЗАПОЧВА ДА МЕ СМЯТА ЗА ТЕМЕРУТ И НАДУВКА, САМО ЗАЩОТО НЕ СЪМ ПОКАЗАЛ МОМЕНТНА "БЕЗПОМОЩНОСТ" И НЕ СЪМ ПОТЪРСИЛ "ПРИЯТЕЛСКИ СЪВЕТ" В ЛИЦЕТО НА ТЯХНАТА КОМПЕТЕНЦИЯ, ЗА ДА РАЗРЕША НЯКОЯ ЛИЧНА ДРАМА.

Не мога да разбера що трябва да СПОДЕЛЯМ, за да не изглеждам като ВЪРХОВНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ и толкова ли е жизнено необходимо за колегите това дребно разнообразяване на работния ден...Аз търпеливо си изчаквам да мине работния ден и след това си осигурявам разнообразието както си ми харесва.

Когато те решат да споделят нещо внимателно ги изслушвам и ако искат моето мнение си го казвам. Не съм ги карал насила да споделят лични неща, но веднъж щом са го направили, очакват от мен същото.

ДРУГИЯТ ПРОБЛЕМ Е С ПОДМАЗВАНЕТО НА ШЕФА. Обичам да получавам работата, да я върша и след това да отчета резултата пред шефа. Обаче навсякъде е възприето в промеждутъците да се МАЗНИШ и ДА ПРЕДРАЗПОЛАГАШ ШЕФА С ХУМОР, С НЕПРЕСТАННО ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНЕ НА ЛОЯЛНОСТ, С ВЪЗХИЩЕНИЕ КОЛКО Е ДАЛНОВИДЕН, КОЛКО СИ МУ БЛАГОДАРЕН, ЧЕ ТЕ Е ВЗЕЛ И т.н.

Това за мен е страшно уморително. За да не си губя енергията, не го правя, но забелязвам, че с течение на времето това прави лошо впечатление на шефа и той леко се озлобява, ако съм индиферентен към неговото 'величие'.

Някои по-тщестлавни колеги също държат открито да показваш, че ги харесваш, че са ти забавни, че ги одобряваш или направо, че им се възхищаваш и им завиждаш. В противен случай егото им страда, самочувствието им намалява и накрая вземат, че се озлобяват къде на себе си, къде на другите...

Вие как се справяте с всичко това? Дайте идеи, но от тактичните...

е ходи с тях от време на време на обяд, пийте бира след работа един път месечно.
споделей некакви незначителни работи, ако има мъже ми говорете си за коли, спорт....

а на шефа, абе преглътни го ако можеш , а ако не, ми търси си друга работа, ма да знаеш, не е ленсо, а гаранция, че там ще е по-различно няма никаква

The One You Love To Hate

Имам абсолютно същия проблем. Просто правя ясна разлика и поставям граница между личния и професионалния живот. Според мен едното не би трябвало да има нищо общо с другото. Хората, описани от теб по-горе, според мен са хора, които се държат по този начин, за да компенсират липсата на разнообразен живот извън работата и в същото време "да си посигурят" мястото като бъдат мили с всички .... За съжаление и аз не знам какво да направя, но ще следя темата задължително ....

Глей сеа!
Тъй както си се описал - правилно те считат за "темерут" (знам, че не си!)
по-скоро си ... робот - работохолик. На хората не им е приятно да има "по-съвършенни" от тях.
"Сработване" с колектив включва и малко ... клюка.
Аз го правя ... с готвене - споделям как приготвям пържоли, например - къде ги правят хубави, колко са "ароматни" нашите (български) плодове и зел-чуци и т.н. Ква посуда ползваш, имаш ли проблеми с "токовете", ВиК, ОВ - как си се изтарикатил да се отопляваш и т.н. - все неща свързани с начин на живот - без много, много, личностен.
Тогава "минаваш" за човек - и ти като другите имаш проблеми - че те от това, с проблемите, цял сериал са направили -Ориндж-каунти ли беше? - проблеми на богаташи!!! Това ги вълнува околните.
Абе, основното е да се усмихваш - на глупости, разбира се!
А, професионалното - никой не може да ти го отнеме - само не очаквай признание... нал` ма разбираш?
Иначе 1000 верни неща да направиш и на едно да се издъниш - хората раздуват издънката - аха, хванали са те в грешка, ше ми са прайш на робот и т.н. А като си им показал, че имаш чисто човешки слабости - е, готови са да ти подминат грешките с "всеки, който работи - греши!"
Това не включва "мазнене" - човешки отношения, културни теми и ... по-горното - води до уважение, без да се натрапва "Умност".

Когато правя нещо, то изглежда ... лесно!

Мда, добре казано

Ще трябва да си купя един рецептурник и да се науча да готвя, щото ако стане дума за тва - нищо не отбирам. Също и посуда.

Също мога да си измисля, че имам котка примерно и да разправям разни забавни истории за нея. Или пък да съм тъжен, когато боледува и да се оплаквам как повръща или има разстройство и вкъщи е омазано. Така ще ми съчувстват и ще придобия човешки облик.

Бе ще ми дойдат още идеи, давайте и вие..

Павле, това все едно аз съм го писала.
Скоро, човекът, за когото работя/ познат при това/ ми каза, че съм била недиалогична, щот като дойде в офиса очаква през цялото време докато е там да му говоря НЕЩО, каквото и да е, а аз предпочитам да си върша работата и да не разтягам локуми. С клиентите проблем нямам, с колегите също. Плюс това се занимавам с хиляди неща, трябва ли и да забавлявам с говорене. Предпочитам да съм, каквато съм си. То така и така ще ми намерят някакъв кусур...не можеш угоди на хората.

п.п. Това за котката е супер И ние имаме котарак и в момента по главата е като лейка от боеве.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от eзepo на 09.05.06 18:22.

Чета писмото на Павел - като че го е прочел в главата ми.Да си призная, вече и номера с котката не минава толкова лесно.Вече трябва да демонстрираш явна безпомощност пред тези, които са близки до ВОЖДА.Да не говорим пък за тези,които са на твоето равнище(в йерархията имам впредвид), а и те не са толкова близки.Не нож, ами турски ятаган са готови за завъртят всеки един момент.Както казва Павел- ПИСНА МИ!

Твърде драматично! Аз съм подобен тип служител, но не изпадам чак в такива трагедии. Просто намираш теми на разговори, които са за конкретните хора и нямаш проблеми. В крайна сметка е приятно да общуваш с повече хора-какво ти пречи да си подхвърляш по някоя приказка понякога?! Ако наистина само мълчиш, то тогава действително си темерут и няма нищо общо с извънслужебните ти занимания и т.н. Не може да няма какво да си кажеш с никого!

Момчета и момичета, спасение няма!Разговорите за котката водят до поговорката "Ти му дадеш (позволиш) да пръдне, то се осере."- пак ще Ви се качат на главата.Личното ми мнение и опит- ниското ниво на заплащане води до наемането на хора "от кол и въже", а те не могат да сформират "колектив" точно защото са некомпетентни в конкретната област и което е още по-лошо-нямат и желание да се научат. По непонятни за мене причини обикновено шефът също е от тази категория- най-вероятно-защото е от роднинския или приятелския кръг.А когато сте по-оправни от него се превръщате в "скрита заплаха" и рано или късно Ви казва- "Като не ти харесва (неоснователно заяждане, дебелашки шефски хумор, прекалено гърбене и т.н.),махай се!".Пробвал съм на много места- все същото. А на Вас пожелавам повече късмет и европейски работодател!