Сблъсквали ли сте се с тази дилема?
Аз направо съм се поболяла напоследък. Получавам доста прилични пари, имам хубава работа, развивам се и т.н. и т.н., обаче нямам време за АБСОЛЮТНО нищо друго. А имам семейство и дете на 4.
Вечер ако успея да си тръгна преди 7 от работа си е цял празник (в общия случай тръгвам около 7:30 - 8). И проблема е, че това се е превърнало във фирмена култура вече и хората, които си тръгват навреме, са странните птици ("явно нямат работа достатъчно"). Често ми се е налагало да предупреждавам шефката си, че ще си тръгна навреме днес.
Много ми е криво, вечер имам време колкото да сложа дребния да легне. Вярно, има съботи и недели (в които общо взето не работим, само 1-2 пъти се е налагало), обаче всяка работеща домакиня знае какво я чака през уикенда-неделя вечер съм по-уморена по петък вечер
Та взех да преглеждам отгоре-отгоре обявите за работа и да пускам мълвата, че се ослушвам сред приятели, но не знам как бих обяснила на едно евентуално интервю защо аджеба искам да напусна добре платената си шефска позиция, за някоя не толкова добре платена и не толкова шефска. Не мога да кажа на работодателя, че искам да си тръгвам в 6 вечерта.
Ей такива мисли са ме нападнали от няколко седмици, дано това е правилния форум да ги споделя. Гледам в другите теми, че авторите винаги биват нападани, така че моля - ако някой ще ме критикува градивно - ок, но ако иска само да се заяде, пплийз не тук, много ми е важна темата.

Здр...
да, това е голям проблем... Никога не съм одобрявал овъртайма като официална фирмена политика, а и не ме е било страх да го казвам по интервютата... още тогава давам да се разбере, че ако се наложи няма проблем да оставам до по-късно на работа, стига обаче това да не е постоянно... защото няма какво да се лъжем - перманентния овъртайм във всички случаи говори за слаб мениджмънт - общо взето има няколко причини, и всички те опират до съответните хора на ръководни длъжности във фирмата. Например:
1. Недостатъчен персонал (като бройка)
2. Недостатъчно квалифициран персонал
3. Недостатъчно мотивиран персонал
4. Лошо планиране на трудовия процес
и т.н.

Така че отивайки във фирма, в която овъртайма се приема за нещо нормално, човек трябва да е наясно, че не всичко във фирмата е наред, и рибата се е повмирисала откъм главата...

Иначе за уикенда съм напълно съгласен - за хората с малки деца (и аз съм така) уикенда е малко съмнителна почивка

Just a genius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е доста добра формулировка на проблема, аз също съм на мнение, че този проблем идва от висшето ръководство.
Но се чудя как би погледнал интервюиращия ме на такова откровение? И дали има нормални форми, които дават добри заплати без да очакват от теб да им продадеш душата си?

спокойно, такива фирми има...
а ако споделиш това откровение с интервюиращия, според мен можеш само да спечелиш... защото ако фирмата, в която кандидатстваш, е такава с редовно "практикуване" на овъртайм, интервюиращия ще те отхвърли, т.е. няма да скочиш от трън на глог... ако обаче фирмата е нормална, интервюиращия би трябвало да оцени по достойнство това, че мислиш по такъв начин, и че имаш мнение (при това правилно) по въпроса...

а иначе за "нормални" фирми в България - има, ама не са много (за съжаление)...

Just a genius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за съжаление зависимостта е такава - колкото повече пари печелиш-толкова по-малко свободно време имаш

направо е грехота да има липсващи бройки във фирмата - всичко пада на гърба на мениджъра....и стоенето до 19-20 часа става нещо нормално, както и доработването в къщи.....абе мъка

душата е като бонус за фирмата в която постъпваш

Не очаквай много от ново интервю, в БГ се работи много за малко пари, или си безработен!

I az sam na tova mnenie, moge bi se plasta po dobre edinstveno v Sofia i to v chugdite firmi. Navsiakade na drugi mesta samo rabota, rabota i malko pari.

си тръгваш на време, да видиме какво ще стане?

ела да ми направиш свирка един час раб. време на ден

Защо не си намериш жена, която да ти помага за домакинската работа? Защото, ако сега напуснеш тази си длъжност и отидеш на по-ниска може и да съжаляваш, че си направила крачка назад в кариерата си. Особено пък, ако сега работиш в хубава фирма. Има доста добри чужди фирми, в които се работи до по-късно - просто, както при теб се гледа с лошо око на тези, които си тръгват по-рано. Но незнам дали се дължи на някоя, от посочените вече причини.
Може би по- ниската длъжност ще ти носи по-малко пари(обкновено е така)...А когато парите почнат да не стигат...пак ще почнеш да се стремиш към по-доходна позиция и пак извънредна работа

Какво трябва да значи "...в които се работи до по-късно ..." и "...просто, както при теб се гледа с лошо око на тези, които си тръгват по-рано"?

Ако оставането след края на ДЕФИНИРАНОТО работно време е поощрявана практика, или даже политика на фирмата, и това време не се заплаща, това просто си е дива форма на експлоатация.

Интерсно е да се анализира защо се налага да се остава след края на работното време- ако не си успял да си свършиш работата в рамките на официалното, не защото си се чесал дето не те сърби, а защото времето ти е било плътно заето с други служебни дейности- значи най-вероятно има неоптимизиран работен процес. И ще е грешка, този пропуск на мениджмънта да се компенсира с перманентен over time на "тружениците".
Разбира се, има случааи когато прост оставаш след раб. време да доприключиш нещо просто защото тогава е по-спокойно, не звъни телефона на всеки 2 мин. и да ти накъсва дейността и пр., но и тогава май пак отиваме до пропуски в организацията на самата дейност.


А това, че "ще ме гледат с лошо око, ако си тръгна на време от работа" си е чиста проба завист и злоба от старана на "гледащите лошо" , че на мен ми стиска да го направя, а на тях не.

Аре със здраве!

Ако действително фирмата е сериозна и шефката ти не е случаен човек, поговори с нея по този въпрос. При несрещане на разбиране най-коректно е да си дадеш сметка за истинските приоритети и да си изработиш стратегия, която ти подхожда. Нещата са индивидуални и при тази оскъдна информация не мога да ти дам по-точен съвет. А от колегите ти да не ти пука - всеки сам решава съдбата си.

Вярно е, че парите дават шансове, за по-добър и лесен живот, но понякога за да ги спечелиш трябва да обърнеш гръб на много неща, включително и на тези, които обичаш и държиш най-много. Не изкам да давам съвети, кое да избереш и кое не, защото всеки трябва да направи своя избор сам, но със сигурност отстоявай решението си пред тези, които ще го сметнат за погрешно. Ако изборът ти е да печелиш пари, ще трябва да виждаш сина си буден само през уйкендите, а може и да се появят проблеми и със съпруга ти, което при определени обстоятелства може да стигне и до развод. Другия вариант е да избереш семейството си и да живееш със средствата, които ти предлага новата фирма. Едно съм убеден, че трябва да кажеш още на инрервюто, защо искаш да напускаш предишната си месторабота, а не да се окаже, че и в тази фирма ще работиш извънредно. Присъствал съм на много интервюта за работа и зная че всеки работодател, който държи на своите служители, изка човекът, който кандидатства при него за работа да е честен и открит. Всеки опит да премълчиш или да заобиколиш дадена тема или отговор, може да се изтълкува като неувереност, опит за измама или некоректност. Ако кажеш за проблема ти в сегашната фирма и въпреки това не те одобрят, значи това не е фирмата в която си заслужава да работиш.

Никой не знае, какво печели когато губи и какво губи, когато печели.
P.P. Надявам се изборът ти да се окаже правилен

Какво трябва да значи "...в които се работи до по-късно ..." и "...просто, както при теб се гледа с лошо око на тези, които си тръгват по-рано"?

ами значи следното - на интервюто те информират че работното време е до 18 часа, ок, приемаш го, информиран си, че при много работа се остава по до късно

напускаш си старата работа, почваш на новото място, с висока заплата и придобивки и още на първия ден новите ти колеги ти обяснават различни "обичаи" във фирмата, един от "обичаите" е че абсолютно никой не си тръгва пред 19 часа.....просто The Big Boss стои до това време....

е? да напуснеш??? не е много добра идеята....неприятна работа.....

Уви, няма никаква гаранция, че ако постъпиш някъде на по-ниска и по-слабо платена длъжност, ще можеш да си тръгваш преди 7...

От няколко години работя само по граждански договор и без фиксирано работно време. Установих, че като за мен това е най-добрият вариант. Има периоди, когато се сбърквам от бачкане, но поне знам, че за всеки час работа ми се плаща, а има и по-спокойни периоди, когато имам време за други приятни неща. Да не говорим, че така успявам да избягна монотонността и еднообразието, което уморява допълнително.

Ако ти звучи смислено и имаш възможност (т.е. професията ти го позволява), защо не опиташ такъв вариант? За мен поне той се оказа оптимален. Е, доходите ми не са от порядъка на 1500-2000 на месец, но са съвсем прилични.

Оценката ще си направиш сама.Ще ти дам пример с мен.
Работих от 8 до 17 ч. официално.Неофициално "ако" се наложи и до другия ден до 17ч.Дежурство на повикване перманентно 24 часово 365 дни в годината в извън работното време.Аре стига.Сега съм много по доволен въпреки по ниското възнаграждение.
За жената-майка-домакиня нещата са по сложни.

Което не става с кубатура става с обороти

Абсолютно съм съгласен със Blake!

Обаче има и още едно решение - защо не си оптимизирате дайността във вашата фирма - можете да назначите още хора или да подобрите организацията на работа. Мисля, че това е първото нещо което трябва да опиташ Birdy. Това е много по-логично от колкто да тръгнеш да напускаш, нали!

И още нещо - посочи причините поради които остоваш след работно време - така е много по-лесно да получиш съвет.

Успех...

Ааааааааа, вечната дилема на жените-кариеристки и майки. Ужасно е!
Особено пък при теб, след като си постигнала позиция, която те удовлетворява...

Значи, детето ти има нужда от теб. Ти го усещаш и знаеш. В същото време се чувстваш и виновна. А ето, сама казваш, че правиш стъпки към промяна. Значи си убедена, че ситуацията не може да продължава в същия дух.

Според мен, ако така и така си го решила вече това, даже и нова работа си търсиш, можеш да се жертваш да поставиш въпроса ребром пред шефовете си. Бъди със самочувствието на професионалист, когото те ЯВНО оценяват. Постави нещата така, както стоят и кажи какво мислиш по въпроса. Все пак каквото и да стане, ти няма да загубиш. В смисъл, че така и така си решила да се махаш, може да пробваш да останеш при ТВОИТЕ условия. А ако не искат да те изпуснат, ще се съобразят с теб. Ако не се съобразят, ти ще си знаеш, че поне си опитала.

Не е лесно да си работеща майка. Желая ти успешно да се спавиш със ситуацията. Работи има много, но детето като порасне и един ден се обърне към теб и ти каже: не те чувствам близка, или нещо друго, много ще те боли. Това съвсем емоционално го казвам, не ми обръщай внимание, ако нямаш друг изход, трябва да стискаш зъби.

по същата логика детето може да се обърне и да каже "Благодаря за многото време което ми отдели, а сега пари за учение откъде???"

Да, може. Ако е презадоволено детето като онова момиче от клуб Родители и деца.

Аз лично не съм срещала такъв казус (като изключим гореспоменатия). По-често, много често даже, децата се оплакват от липса на внимание.

Верно е, че днешният свят е материалистичен, но от нас зависи да възпитаме децата си така, че един ден, вместо да кажат: къде са парите за учене (които не всеки родител може да осигури, нека да бъдем честни), да каже: благодаря че си ме отгледал и направил човек. Това хипотетично, разбира се, понеже от дете не трябва да се чака благодарност.

Аз лично, ако трябва да избирам (и в момента даже точно в подобна ситуация съм), избрах варианта много по-малко пари, но достатъчно време да си обърна внимание на детето, което в момента е в първи клас и има известни проблеми в училище. Които вярвам, че ще се разрешат с моя помощ, вниманието просто е задължително в моя случай, понеже самата учителка не може да се справи с толкова много деца. Аз не мога да оставя детето на самотек, за да се юрна да изкарвам пари за учене, за да не се окаже, че тези пари въобще няма да потрябват, щото то от първи клас да си тръгне неграмотно, каква е файдата от тези пари тогава?

А, даже и с бюджет се научихме да живеем. Все пак, за какво се ражда дете, ако не му се обърне внимание, точно когато то има нужда.
Аз не съм обвинявала родителите си, че са нямали пари за моето университетско обучение. Вместо това съм си стегнала г..а и съм си ги изкарала сама. Не е болка за умиралка.

Проблемът в днешния свят е, че в съзнанието на хората се натрапва идеята, че ВСИЧКИ могат да имат ВСИЧКО и това е даденост. Е, да, ама не! Не е така! Не всички могат да имат всичко и поднесено на тепсия. Става въпрос за материални неща. Аз предпочитам да дам това, което не се купува с пари. Според мен точно това се цени повече от децата. Не мисля, че едно малко дете прави разлика дали си играе с играчка на чико или такава от магазин за 1 лв. Но, вярвам, едно дете, колкото и малко, може да направи разлика дали вижда майка си два пъти в седмицата или всеки ден.

Въпрос на приоритет е и естествено, всеки избира по-добрия вариант според собствените си разбирания. А моите са такива, каквито ги изказах.

В подкрепа -"...всички да имат всичко"- Известен графит от ученичка - втори клас:

"Като порастна, искам да съм Барбигърл - всичко си има тая кучка!"

Изненадващо за мен, получих силна покрепа от ръководството след добре премислен разговор (притеснявах се да не излезе, че мрънкам и се жалвам, но за моя приятна изненада се оказа, че съм си създала доста добро положение ). Явно всички виждат как моят отдел изнемогва и ми заявиха, че мога да разполагам с каквито ресурси сметна за необходимо - в резултат вече си търся още 3-ма колеги
Лошото, естествено, е, че докато ги намеря (а имам много изисквания), докато ги обуча и т.н. ще си минат няколко месеца, в които ще се гърчим като досега. Но поне пътят е поет
Проблемът, който всички идентифицирахме, е, че за последната година фирмата ни се разрастна много бързо и още се нагаждаме към новото положение. Очевидно до голяма степен проблем за отдела ми съм била и аз с мълчанието си досега (естествено е като работата е винаги свършена, шефовете да смятат, че всичко върви чудесно, откъде да знаят ние колко сме се сгърчили да я свършим).
Ако този мой опит може да помогне на някой, ще е чудесно, трябва да се знае, че за проблемите трябва да се говори.

браво!!! значи фирмата ти не е за изхвърляне...
че и цели трима нови колеги... направо чудо...

Just a genius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вземете ме при вас

Това е доказателство, че преди да вземаме съдбовни решения, трябва първо да поговорим за проблемите си и след това, ако не се намери приемливо решение да се вземат мерки т.е. намиране на друга работа с по малка заплата.
За това че ще се гърчите още малко сте си виновни явно вие, но сега поне знаете че ще е временно. Стискайте зъби края наближава