Какво трябва да значи "...в които се работи до по-късно ..." и "...просто, както при теб се гледа с лошо око на тези, които си тръгват по-рано"?

Ако оставането след края на ДЕФИНИРАНОТО работно време е поощрявана практика, или даже политика на фирмата, и това време не се заплаща, това просто си е дива форма на експлоатация.

Интерсно е да се анализира защо се налага да се остава след края на работното време- ако не си успял да си свършиш работата в рамките на официалното, не защото си се чесал дето не те сърби, а защото времето ти е било плътно заето с други служебни дейности- значи най-вероятно има неоптимизиран работен процес. И ще е грешка, този пропуск на мениджмънта да се компенсира с перманентен over time на "тружениците".
Разбира се, има случааи когато прост оставаш след раб. време да доприключиш нещо просто защото тогава е по-спокойно, не звъни телефона на всеки 2 мин. и да ти накъсва дейността и пр., но и тогава май пак отиваме до пропуски в организацията на самата дейност.


А това, че "ще ме гледат с лошо око, ако си тръгна на време от работа" си е чиста проба завист и злоба от старана на "гледащите лошо" , че на мен ми стиска да го направя, а на тях не.

Аре със здраве!

Ако действително фирмата е сериозна и шефката ти не е случаен човек, поговори с нея по този въпрос. При несрещане на разбиране най-коректно е да си дадеш сметка за истинските приоритети и да си изработиш стратегия, която ти подхожда. Нещата са индивидуални и при тази оскъдна информация не мога да ти дам по-точен съвет. А от колегите ти да не ти пука - всеки сам решава съдбата си.

Вярно е, че парите дават шансове, за по-добър и лесен живот, но понякога за да ги спечелиш трябва да обърнеш гръб на много неща, включително и на тези, които обичаш и държиш най-много. Не изкам да давам съвети, кое да избереш и кое не, защото всеки трябва да направи своя избор сам, но със сигурност отстоявай решението си пред тези, които ще го сметнат за погрешно. Ако изборът ти е да печелиш пари, ще трябва да виждаш сина си буден само през уйкендите, а може и да се появят проблеми и със съпруга ти, което при определени обстоятелства може да стигне и до развод. Другия вариант е да избереш семейството си и да живееш със средствата, които ти предлага новата фирма. Едно съм убеден, че трябва да кажеш още на инрервюто, защо искаш да напускаш предишната си месторабота, а не да се окаже, че и в тази фирма ще работиш извънредно. Присъствал съм на много интервюта за работа и зная че всеки работодател, който държи на своите служители, изка човекът, който кандидатства при него за работа да е честен и открит. Всеки опит да премълчиш или да заобиколиш дадена тема или отговор, може да се изтълкува като неувереност, опит за измама или некоректност. Ако кажеш за проблема ти в сегашната фирма и въпреки това не те одобрят, значи това не е фирмата в която си заслужава да работиш.

Никой не знае, какво печели когато губи и какво губи, когато печели.
P.P. Надявам се изборът ти да се окаже правилен

Какво трябва да значи "...в които се работи до по-късно ..." и "...просто, както при теб се гледа с лошо око на тези, които си тръгват по-рано"?

ами значи следното - на интервюто те информират че работното време е до 18 часа, ок, приемаш го, информиран си, че при много работа се остава по до късно

напускаш си старата работа, почваш на новото място, с висока заплата и придобивки и още на първия ден новите ти колеги ти обяснават различни "обичаи" във фирмата, един от "обичаите" е че абсолютно никой не си тръгва пред 19 часа.....просто The Big Boss стои до това време....

е? да напуснеш??? не е много добра идеята....неприятна работа.....

Уви, няма никаква гаранция, че ако постъпиш някъде на по-ниска и по-слабо платена длъжност, ще можеш да си тръгваш преди 7...

От няколко години работя само по граждански договор и без фиксирано работно време. Установих, че като за мен това е най-добрият вариант. Има периоди, когато се сбърквам от бачкане, но поне знам, че за всеки час работа ми се плаща, а има и по-спокойни периоди, когато имам време за други приятни неща. Да не говорим, че така успявам да избягна монотонността и еднообразието, което уморява допълнително.

Ако ти звучи смислено и имаш възможност (т.е. професията ти го позволява), защо не опиташ такъв вариант? За мен поне той се оказа оптимален. Е, доходите ми не са от порядъка на 1500-2000 на месец, но са съвсем прилични.

Оценката ще си направиш сама.Ще ти дам пример с мен.
Работих от 8 до 17 ч. официално.Неофициално "ако" се наложи и до другия ден до 17ч.Дежурство на повикване перманентно 24 часово 365 дни в годината в извън работното време.Аре стига.Сега съм много по доволен въпреки по ниското възнаграждение.
За жената-майка-домакиня нещата са по сложни.

Което не става с кубатура става с обороти

Абсолютно съм съгласен със Blake!

Обаче има и още едно решение - защо не си оптимизирате дайността във вашата фирма - можете да назначите още хора или да подобрите организацията на работа. Мисля, че това е първото нещо което трябва да опиташ Birdy. Това е много по-логично от колкто да тръгнеш да напускаш, нали!

И още нещо - посочи причините поради които остоваш след работно време - така е много по-лесно да получиш съвет.

Успех...

Ааааааааа, вечната дилема на жените-кариеристки и майки. Ужасно е!
Особено пък при теб, след като си постигнала позиция, която те удовлетворява...

Значи, детето ти има нужда от теб. Ти го усещаш и знаеш. В същото време се чувстваш и виновна. А ето, сама казваш, че правиш стъпки към промяна. Значи си убедена, че ситуацията не може да продължава в същия дух.

Според мен, ако така и така си го решила вече това, даже и нова работа си търсиш, можеш да се жертваш да поставиш въпроса ребром пред шефовете си. Бъди със самочувствието на професионалист, когото те ЯВНО оценяват. Постави нещата така, както стоят и кажи какво мислиш по въпроса. Все пак каквото и да стане, ти няма да загубиш. В смисъл, че така и така си решила да се махаш, може да пробваш да останеш при ТВОИТЕ условия. А ако не искат да те изпуснат, ще се съобразят с теб. Ако не се съобразят, ти ще си знаеш, че поне си опитала.

Не е лесно да си работеща майка. Желая ти успешно да се спавиш със ситуацията. Работи има много, но детето като порасне и един ден се обърне към теб и ти каже: не те чувствам близка, или нещо друго, много ще те боли. Това съвсем емоционално го казвам, не ми обръщай внимание, ако нямаш друг изход, трябва да стискаш зъби.

по същата логика детето може да се обърне и да каже "Благодаря за многото време което ми отдели, а сега пари за учение откъде???"

Да, може. Ако е презадоволено детето като онова момиче от клуб Родители и деца.

Аз лично не съм срещала такъв казус (като изключим гореспоменатия). По-често, много често даже, децата се оплакват от липса на внимание.

Верно е, че днешният свят е материалистичен, но от нас зависи да възпитаме децата си така, че един ден, вместо да кажат: къде са парите за учене (които не всеки родител може да осигури, нека да бъдем честни), да каже: благодаря че си ме отгледал и направил човек. Това хипотетично, разбира се, понеже от дете не трябва да се чака благодарност.

Аз лично, ако трябва да избирам (и в момента даже точно в подобна ситуация съм), избрах варианта много по-малко пари, но достатъчно време да си обърна внимание на детето, което в момента е в първи клас и има известни проблеми в училище. Които вярвам, че ще се разрешат с моя помощ, вниманието просто е задължително в моя случай, понеже самата учителка не може да се справи с толкова много деца. Аз не мога да оставя детето на самотек, за да се юрна да изкарвам пари за учене, за да не се окаже, че тези пари въобще няма да потрябват, щото то от първи клас да си тръгне неграмотно, каква е файдата от тези пари тогава?

А, даже и с бюджет се научихме да живеем. Все пак, за какво се ражда дете, ако не му се обърне внимание, точно когато то има нужда.
Аз не съм обвинявала родителите си, че са нямали пари за моето университетско обучение. Вместо това съм си стегнала г..а и съм си ги изкарала сама. Не е болка за умиралка.

Проблемът в днешния свят е, че в съзнанието на хората се натрапва идеята, че ВСИЧКИ могат да имат ВСИЧКО и това е даденост. Е, да, ама не! Не е така! Не всички могат да имат всичко и поднесено на тепсия. Става въпрос за материални неща. Аз предпочитам да дам това, което не се купува с пари. Според мен точно това се цени повече от децата. Не мисля, че едно малко дете прави разлика дали си играе с играчка на чико или такава от магазин за 1 лв. Но, вярвам, едно дете, колкото и малко, може да направи разлика дали вижда майка си два пъти в седмицата или всеки ден.

Въпрос на приоритет е и естествено, всеки избира по-добрия вариант според собствените си разбирания. А моите са такива, каквито ги изказах.