Понякога си разсъждавам върху този въпрос: Дали да имаме някакъв малък семеен бизнес или работа в престижна фирма, с добра заплата разбира се.
При първия вариант няма кой да ти виси на главата, да ти разписва отпуската, разполагаш със себе си. При втория вариант средата е друга, изпълняваш определена работа и това е.
Вие как мислите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами.....и двата не са лоши ,но май зависят от печалбата/заплатата за да решиш кое си струва ,наистина най-добре е човек сам да си е господар стига да печели достатъчно

След осем години работа за някого в БГ и след две години навън твърдо и окончателно подкрепям първия вариант и няма сила,която да ме убеди в обратното.Започнах работа на 16 в БГ.По-голямата част от тия години са минали навън,без разлика на време,сезон и денонощие,повечето пъти при условия,където никой не се задържаше дълго.За осем години се убедих в едно-каквито и правила да се напишат,каквито и системи да се измислят,каквито и санкции да се прилагат,никога и при никакъв повод фирмите в тази страна няма да се научат да спазват неща,наглед твърде елементарни почти навсякъде извън страната.За сведение-от осем години официално се води,че имам три месеца стаж.И само веднъж за тия осем години една от фирмите направи невероятния компромис да подпише договори с персонала си.
Доста погрешно предполагах,че навсякъде е така.Е,трябваше да отида на другия край на земята,за да разбера колко са ми погрешни представите.И още веднъж,за да разбера колко наистина,ама съвсем наистина са били погрешни.

А най-лошото от всичко е,че ако искам да работя в областта,в която уча,отново съвсем скоро ще трябва да работя за някого.Сега не мога да кажа,че съм постигнал кой знае какво.Разполагам с относителна финансова независимост...знам,че мога тоя месец да изкарам 800,но мога да изкарам и 80 лева,но са си мои.Дали има нещо по-хубаво от това...ами няма.

Сега познай как се чувствам като знам,че тая година дето идва трябва да си зарежа работите и тепърва пак да се уча да работя за някого.Ами гадно е.А лошото е,че ако искам да се развивам в тая област,в която ми е образованието,това положение ще бъде за още доста години.

Е все си казвам че няколко години не са нищо на фона на вечността,ама като знам какво ме чака,направо ми се гади...


Първия вариант определено е за предпочитане.Винаги.

Не е било необходимо да ходи на другия край на света за да разбере че има и коректни работодатели. Освен ако областта в която учи е е чак толкова много специфична, че да не можем да си я представим...(аз лично се чудя що за чудо е)

И аз, и съпругът ми работим за друг - в престижни фирми, взимаме прилични пари, не ни висят на главата, подписват отпуските ни без проблеми, гъвкави сме като работно време при нужда и т.н.

Да, няма вероятност другия месец да изкараме двойно повече пари, но няма вероятност да останем и без хляб нали?

Чувстваме се служебно ангажирани - да, но 8 часа, 5 дни в седмицата (ясно е че има + - и изключения, говоря принципно) и след това вечерите и уикендите са си наши. Имаме време и свободен ум да мислим за приятели, семейство, забавления, личен живот.

Всякакви хора има. Който не го свърта душевно и физически ще предпочете първия вариант. Аз се чувствам щастлива със втория.

It's all about asses - kicking or licking...

И аз за сега съм на вариант първи.Тоест да заработвам на трудов договор.Това не значи че ще е за постоянно.Просто нещата се променят.Ако се стекат обстоятелствата такива че да не ми изнася вариант 1 ще се премине на вариант 2.
За съжаление са твърде малко щастливците като Хъни Бъни и съпруга и.Аз също мога да кажа че не съм бил такъв до сега.Трудил съм се на позната схема - 8 х 5 - почивка събота и неделя документално но фактически нещата не са изглеждали така.Нещо като пожарна команда която могат да вдигнат по телефона от да речем семеен празник.Или другия вариант 10-12-15-30 часа без да се прибера в къщи.Като се умножи по 13 години се получава не много радостна картинка.А смея да твърдя че много от Българите могат да се похвалят с такива и по жестоки постижения стига да имаха възможността да ползват интернет.
Тъжна картинка .И най интересното е че май-ще си остане такава в голям процент.

Което не става с кубатура става с обороти

Вариант две, е за предпочитане! Имаш си средата, определената работа, възможност за израстване в кариерата, осигурена заплата, почивки, осигуровки и, ако наистина фирмата е престижна, привилегии като, облекло транспорт и още много други, единствено и само срещу задължението да си вършиш работата стриктно(да си добър работник).
Вариант едно....си е вариант едно...при него се иска не само да си добър работник, но и факир, за да угодиш на всички, срещу неясен резултат в края на всеки месец.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оооо..в конкретната област няма абсолютно нищо специфично.Ама наистина съвсем нищо.До тук обаче минах през...чакай да ги преброя...осем или девет са фирмите.За осем години ми се виждат малко множко,както и да ги гледам.Всичките съм ги напускал в ситуации коя от коя по-абсурдни.Не случайно в една от старите теми писах,че ако тръгна да изброявам лудостите,на които само аз съм бил свидетел,няма да стигне цял ден.Те договорите са едно на ръка.След тях са работен ден по 16-17 часа навън зимата и лятото,изчезващи фирми-отиваш на работа един ден и се оказва,че фирмата вече я няма,на два пъти съм се махал от разни места,защото някак все забравяха да плащат на персонала си и все в последния момент изникваха разни непредвидени разходи (сега няма да се смееш като ти кажа какви са непредвидените разходи-сметки за ток,наеми,вноски за някоя техника....и това забавяне определно не е поради липса на пари)..нормалното забавяне на вече изкарани заплати,ама наистина изкарани,защото заплата на практика няма,а се работи на процент,е десетина дни,после едни смени по 30 часа сам на работа,за която би трябвало да отговарят трима човека по принцип....мога да продължа списъка до безкрай...ама наистина няма цял ден да ми стигне...

Това,че при някой не се е получило така и не и изпадал в подобна ситуация го отдавам единствено на късмет.Да,вариант едно е малко по-натоварен.В смисъл,че повечето неща човек трябва сам да ги преценява и да се учи от опита си.Но от там нататък нещата минават с положителен знак.Как и какво-зависи от теб.Като ми дойде някоя идея в главата,започвам да я преценявам и да търся начини да я реализирам.Няма вариант при който отивам да питам някъде за обявено свободно място и ми задават въпроса кой ме праща...

Ето за тия неща става въпрос.Нищо специфично.Нормална и позната картинка.
Е добре де...как извън тая страна за две години в три различни града на три различни работи никой не ме попита кой ме праща...?Странно е малко...

Първи.....!!! Всъщност, казвам 1-ви, защото в момента ми е писнало от 2-ри . Освен това истината е че всичко си е до човек. Някои са родени лидери и искат да създават, да раждат идеи, да прогресират.
Не е лесно, рисковете са много, но определено си струва човек да опита. Също набира стаж, който макар и да не се вписва като такъв от работодателя в трудовата книжка е неоценимо богатство.
За вариант 2 - мисля че шансовете за кариера са твърде ограничени. В момента работя в голяма междунарародна компания извън БГ. Износването е страхотно. Има куп социални придобивки, но напрежението на което си подложен ... полекичка изяжда мотивацията и или ти си тръгваш или те ти отварят вратата. Хубав разкош е сам да си си си господар , защото Хъни-Бъни и аз съм по принцип на работа понеделник до петък и от 9 до 6, но от мен се иска 1,2,3,4,...100 с deadline утре. Нали се сещаш какво следва - лап-топа и хайде вкъщи с домашното.

"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"

Стига дрънка глупости и не се самозалъгвай
Или сте на държавна работа или сте ненужни връзкари

И помисли преди да .......

" Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем "

шшшт, спокойно, дишай дълбоко...
разбирам, че тия дни си раздразнителен по обективни причини
но аз съм най-малко виновна, че единствен Касияс все още си върши работата

... и научи се да живееш де, вместо да преживяваш загуби и равенства

It's all about asses - kicking or licking...