Понякога си разсъждавам върху този въпрос: Дали да имаме някакъв малък семеен бизнес или работа в престижна фирма, с добра заплата разбира се.
При първия вариант няма кой да ти виси на главата, да ти разписва отпуската, разполагаш със себе си. При втория вариант средата е друга, изпълняваш определена работа и това е.
Вие как мислите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами.....и двата не са лоши ,но май зависят от печалбата/заплатата за да решиш кое си струва ,наистина най-добре е човек сам да си е господар стига да печели достатъчно

След осем години работа за някого в БГ и след две години навън твърдо и окончателно подкрепям първия вариант и няма сила,която да ме убеди в обратното.Започнах работа на 16 в БГ.По-голямата част от тия години са минали навън,без разлика на време,сезон и денонощие,повечето пъти при условия,където никой не се задържаше дълго.За осем години се убедих в едно-каквито и правила да се напишат,каквито и системи да се измислят,каквито и санкции да се прилагат,никога и при никакъв повод фирмите в тази страна няма да се научат да спазват неща,наглед твърде елементарни почти навсякъде извън страната.За сведение-от осем години официално се води,че имам три месеца стаж.И само веднъж за тия осем години една от фирмите направи невероятния компромис да подпише договори с персонала си.
Доста погрешно предполагах,че навсякъде е така.Е,трябваше да отида на другия край на земята,за да разбера колко са ми погрешни представите.И още веднъж,за да разбера колко наистина,ама съвсем наистина са били погрешни.

А най-лошото от всичко е,че ако искам да работя в областта,в която уча,отново съвсем скоро ще трябва да работя за някого.Сега не мога да кажа,че съм постигнал кой знае какво.Разполагам с относителна финансова независимост...знам,че мога тоя месец да изкарам 800,но мога да изкарам и 80 лева,но са си мои.Дали има нещо по-хубаво от това...ами няма.

Сега познай как се чувствам като знам,че тая година дето идва трябва да си зарежа работите и тепърва пак да се уча да работя за някого.Ами гадно е.А лошото е,че ако искам да се развивам в тая област,в която ми е образованието,това положение ще бъде за още доста години.

Е все си казвам че няколко години не са нищо на фона на вечността,ама като знам какво ме чака,направо ми се гади...


Първия вариант определено е за предпочитане.Винаги.

Не е било необходимо да ходи на другия край на света за да разбере че има и коректни работодатели. Освен ако областта в която учи е е чак толкова много специфична, че да не можем да си я представим...(аз лично се чудя що за чудо е)

И аз, и съпругът ми работим за друг - в престижни фирми, взимаме прилични пари, не ни висят на главата, подписват отпуските ни без проблеми, гъвкави сме като работно време при нужда и т.н.

Да, няма вероятност другия месец да изкараме двойно повече пари, но няма вероятност да останем и без хляб нали?

Чувстваме се служебно ангажирани - да, но 8 часа, 5 дни в седмицата (ясно е че има + - и изключения, говоря принципно) и след това вечерите и уикендите са си наши. Имаме време и свободен ум да мислим за приятели, семейство, забавления, личен живот.

Всякакви хора има. Който не го свърта душевно и физически ще предпочете първия вариант. Аз се чувствам щастлива със втория.

It's all about asses - kicking or licking...

И аз за сега съм на вариант първи.Тоест да заработвам на трудов договор.Това не значи че ще е за постоянно.Просто нещата се променят.Ако се стекат обстоятелствата такива че да не ми изнася вариант 1 ще се премине на вариант 2.
За съжаление са твърде малко щастливците като Хъни Бъни и съпруга и.Аз също мога да кажа че не съм бил такъв до сега.Трудил съм се на позната схема - 8 х 5 - почивка събота и неделя документално но фактически нещата не са изглеждали така.Нещо като пожарна команда която могат да вдигнат по телефона от да речем семеен празник.Или другия вариант 10-12-15-30 часа без да се прибера в къщи.Като се умножи по 13 години се получава не много радостна картинка.А смея да твърдя че много от Българите могат да се похвалят с такива и по жестоки постижения стига да имаха възможността да ползват интернет.
Тъжна картинка .И най интересното е че май-ще си остане такава в голям процент.

Което не става с кубатура става с обороти

Вариант две, е за предпочитане! Имаш си средата, определената работа, възможност за израстване в кариерата, осигурена заплата, почивки, осигуровки и, ако наистина фирмата е престижна, привилегии като, облекло транспорт и още много други, единствено и само срещу задължението да си вършиш работата стриктно(да си добър работник).
Вариант едно....си е вариант едно...при него се иска не само да си добър работник, но и факир, за да угодиш на всички, срещу неясен резултат в края на всеки месец.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оооо..в конкретната област няма абсолютно нищо специфично.Ама наистина съвсем нищо.До тук обаче минах през...чакай да ги преброя...осем или девет са фирмите.За осем години ми се виждат малко множко,както и да ги гледам.Всичките съм ги напускал в ситуации коя от коя по-абсурдни.Не случайно в една от старите теми писах,че ако тръгна да изброявам лудостите,на които само аз съм бил свидетел,няма да стигне цял ден.Те договорите са едно на ръка.След тях са работен ден по 16-17 часа навън зимата и лятото,изчезващи фирми-отиваш на работа един ден и се оказва,че фирмата вече я няма,на два пъти съм се махал от разни места,защото някак все забравяха да плащат на персонала си и все в последния момент изникваха разни непредвидени разходи (сега няма да се смееш като ти кажа какви са непредвидените разходи-сметки за ток,наеми,вноски за някоя техника....и това забавяне определно не е поради липса на пари)..нормалното забавяне на вече изкарани заплати,ама наистина изкарани,защото заплата на практика няма,а се работи на процент,е десетина дни,после едни смени по 30 часа сам на работа,за която би трябвало да отговарят трима човека по принцип....мога да продължа списъка до безкрай...ама наистина няма цял ден да ми стигне...

Това,че при някой не се е получило така и не и изпадал в подобна ситуация го отдавам единствено на късмет.Да,вариант едно е малко по-натоварен.В смисъл,че повечето неща човек трябва сам да ги преценява и да се учи от опита си.Но от там нататък нещата минават с положителен знак.Как и какво-зависи от теб.Като ми дойде някоя идея в главата,започвам да я преценявам и да търся начини да я реализирам.Няма вариант при който отивам да питам някъде за обявено свободно място и ми задават въпроса кой ме праща...

Ето за тия неща става въпрос.Нищо специфично.Нормална и позната картинка.
Е добре де...как извън тая страна за две години в три различни града на три различни работи никой не ме попита кой ме праща...?Странно е малко...

Първи.....!!! Всъщност, казвам 1-ви, защото в момента ми е писнало от 2-ри . Освен това истината е че всичко си е до човек. Някои са родени лидери и искат да създават, да раждат идеи, да прогресират.
Не е лесно, рисковете са много, но определено си струва човек да опита. Също набира стаж, който макар и да не се вписва като такъв от работодателя в трудовата книжка е неоценимо богатство.
За вариант 2 - мисля че шансовете за кариера са твърде ограничени. В момента работя в голяма междунарародна компания извън БГ. Износването е страхотно. Има куп социални придобивки, но напрежението на което си подложен ... полекичка изяжда мотивацията и или ти си тръгваш или те ти отварят вратата. Хубав разкош е сам да си си си господар , защото Хъни-Бъни и аз съм по принцип на работа понеделник до петък и от 9 до 6, но от мен се иска 1,2,3,4,...100 с deadline утре. Нали се сещаш какво следва - лап-топа и хайде вкъщи с домашното.

"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"

Стига дрънка глупости и не се самозалъгвай
Или сте на държавна работа или сте ненужни връзкари

И помисли преди да .......

" Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем "

шшшт, спокойно, дишай дълбоко...
разбирам, че тия дни си раздразнителен по обективни причини
но аз съм най-малко виновна, че единствен Касияс все още си върши работата

... и научи се да живееш де, вместо да преживяваш загуби и равенства

It's all about asses - kicking or licking...

Категорично за 1 вариант. Колко са тия престижни фирми в България? Не можем всички да работим в тях. А множеството останали фирми - какво цари в тях? Конкуренцията на пазара на труда е огромна, особено в малки населени места, с голям процент на безработица. Трябва да си факир, подмазвач, политик, нагаждач, винаги усмихнат, винаги на линия, да съвместяваш колкото се може повече длъжности, да се бориш със задкулисните игри на колеги, да трепериш във всеки един момент дали няма да те изхвърлят, защото "Знаеш ли колко чакат за твоето място?"..... А пък, ако си и жена, се почва една друга песен... Ами като станеш на 40 и отгоре? Дали ще те държат все още? Няма ли да си стар вече за тази работа? Я колко млади, амбицирани и нахъсани има?
Не, че собственият бизнес е лесна работа, но там поне нещата зависят в по-голяма степен от теб самия. И един лев да си изкараш, никой няма да ти каже "Бъди благодарен, че и толкова ти даваме".

И аз също съм за това човек да си направи собствен бизнес, вместо да се бута в разни уж престижни фирми. И какво всъщност означава престижна фирма- дават ти малко повече от средната заплата и се радваш, че в сравнение с другите си малко по-добре, или по-малко зле . Иначе и аз в момента рабоня в една престижна чуждестранна компания, където за 8 часа на ден де изцеждат и непрекъснато поставят все нови и нови изисквания, в същото време някои други обират премиите, понеже са протежета, връзкари, а ти вършиш и тяхната работа. Май трябва вече и аз да се ориентирам към собствен бизнес.

Като човек, преминал през етапа "собствен бизнес" мога да кажа следното на кандидат-ентусиастите: Като поработите в собствената си фирма 2 години, успявайки едвам да припечелите пари за да си платите наема и разходите по офиса, пак елате :). Минал съм през този ад - знаеш ли как се живее с 50 лв. чист доход на месец в продължение на 2 години? При това не става въпрос за непрофесионализъм - всичко опира до ПАРИ - тръгваш със малко собствени средства и естествено заеми, и за да ти потръгне бизнеса, хората трябва да чуят за теб, т.е. трябва ти РЕКЛАМА. Рекламата струва ПАРИ, при това не малко. А когато си взел заем за да обзаведеш офис и т.н., пари за реклама НЯМА. А това в една среда с голяма конкуренция води до... (сети се сам)...

Е, минах през този черен период от моя живот, сега щастливо ходя на работа от 9 до 18 часа (понеделник-петък) в (предполагам) престижна фирма, вземам си накрая на месеца 1200 лв. чисто и ме боли шпека за частен бизнес.

Добре де, не си се справил, какво толкова. Кой знае, може би след години ще решиш да опиташ отново.
Съвсем различно е да работиш за някого в сравнение с това да имаш собствен бизнес. В твоя случай - може би ти си по-добър професионалист, отколкото бизнес мениджър. Нищо лошо - опитал си и си намерил своето място в живота.
Аз пък имам други примери на хора, които започнаха от нищото, а сега се справят доста добре. Не блестят с особени умения в областта на собствения си бизнес, но имат други качества, които са основния фактор за успеха им - умеят да управляват качествата и уменията на хората, с които работят .
А за парите, които ти трябват си прав. Или пари, или чар, с който да убеждаваш хората да инвестират в теб. Успех все пак...не са много фирмите, които предлагат 1200 лв чисти месечно, но пък са много мераклиите да вземат мястото ти...така че не се отпускай, играта продължава !

"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"

Чета че работите с мъжа си в МОНОПОЛНА структура-там обаче не се работи а се взимат СЛАДКИ и грешни пари.Докато в България съществуват такива уж държавни а иначе семейни предприятия развитие няма да има а само яко лапане.Какво работиш не разбрах?Така се работи само при комунизма връзкарко, защото държавата ви стана бащиния.Не ти е виновен зъл дух-той е видял как работят навън.А ти там ще си гола вода-но защо ли да си разваляш рахатлъка.

тва завистта е опасна работа ... внимавай да не се задавиш


само за протокола: няма НИЩО вярно в изплютото от теб

It's all about asses - kicking or licking...

Абе къде ги намирате тия фирми, дето плащат по 1200 лева заплати?

Защо да не е вярно ?Който пише ;че му завиждат значи самият той е такъв.






Не давай бисери на свините;защото ще ги стъпчат а после ще се обърнат и ще те разкъсат.

Нищо лично-това са фактите при монополистите.Там за сметка на Държавата процъфтява семейния бизнес с всичките му облаги и връзки.Жалкото е че професионализма там липсва-за каква завист тогава става дума?

...специално в моята работа не видях разлика.Същите неща съм ги работил в БГ...ми какво да ти кажа-времето е същото,работата е същата,натоварването не е нито повече,нито по-малко...Две неща се различават много радикално-първото,че правилата са пределно ясни и важат за всички без разлика на връзки,стаж и т.н.Например на едната работа с очите си видях как шефа уволни сина на една от заместничките си...беше работил във фирмата последните девет последователни години,започвайки там на 13 като чистач на половин ден.След девет години беше ръководител на екип.Уволниха го,защото няколко пъти си тръгнал от работа по-рано без да каже на по-горестоящия си ръководител,оставяйки екипа си да работи без него.Преди година пак е имал подобно провинение,заради което са му взели някои бонуси,които фирмата дава на служителите си с напредването на стажа.Т.е. веднъж са го върнали в първи клас и втория път последва immediate termination.Това в БГ ще има да чакаш да го видиш,признавам.Ама бая ще има да почакаш.
Разлика номер две беше заплащането...съотношението БГ/Там се отнасяха както 1/20 (това първите три месеца),после стана 1/25.

В останалото разлика няма.Освен това не претендирам да познавам цялата система.Няма начин и там да няма области,в които за да дойде нов човек,трябва предишния да е умрял и освен това този новия да е роднина на някого.

И това означава, че няма други, частни фирми, които дават достойни заплати?

Много интересна постановка - щом аз не знам да има, значи няма... Като шопа - "няма такова животно"

"Щастието, Санчо..."