Всички жизненоспособни общества са материалистични. Техническата цивилизация не се е развила случайно -- тя дава много по-голям шанс за оцеляване на членовете си. И, това я прави по-адекватна и по-приспособена към околната среда.

The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.

Земеделието и отседналият начин на живот са основата на цивилизацията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно погрешно, тъй като въпросното племе (нека го наречем така) си има съвсем истинска култура и духовност.
Племето създава ли изкуство? Да. Създава ли поезия? Да. Създава ли философия? Да, макар и в специфичен вид (митология). Тези неща май са повече от "обикновения" живот. Впрочем такова нещо като "обикновен" живот няма. Всичко е необикновено, ако щеш - божествено.

Интересно коя е чистата духовност? Християнските малоумия? Или хидустанските идиотии (йога и подобни занимания за хора с умствени отклонения)?
Или нещо друго?

Обществата, които създават "цивилизация" пораждат псевдоценности, псевдокултура и псевдодуховност.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Я разкажи какви са дефинициите за "псевдоценности", "псевдокултура" и "псевдодуховност", да ти се посмеем. :)

The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.

Нарекох древното общество, за което става дума, "праисторическо традиционно общество",
като имах предвид "общество от времето, когато не е имало писана история" .
Думата "племе" наистина не си струва да се употребява сериозно.

Според мен и думата "митология" е дискредитирана.
Да кажем, митове - това са разкази за стари времена, носещи някаква истина, или разкази
с дълбок смисъл.

Изкуството в стари времена е било повече ритуал, отколкото чисто изкуство.
Такъв пример е достигналата до наши дни нестинарска музика - тя се свири
не за да се правят на интересни музикантите, а за да се ходи по огъня.

Обикновен живот наричам конформисткия начин на живот - да правиш "като всички" -
когато човек е пасивно подчинен на авторитета и обществото.
Има разлика, друго е когато един герой съзнателно прави нещо или даже се жертва за
обществото си. Или когато човек се стреми да се развива, да се променя.

Освен това, "необикновено" не значи непременно нещо мистично, това е просто нещо различно
от обикновенното. Например техниката създава "необикновени" неща, които са изкуствени,
различни от природните (например компютрите).

По определение "чиста духовност", "чисто изкуство" и т.н. значи нещо само за себе си -
например изкуство за изкуството, а не за пари.
Много се е спекулирало с т.нар. "духовност". Не бих се наел да тълкувам в тази област.

Във всеки случай, всяка утвърдила се традиция има свое точно определено разбиране за
духовност (обикновено декларирано в нейните канонични книги).
Ортодоксалният християнин най-добре би обяснил какво точно е християнска духовност.
Източните учения, като даоизма, също имат точни и недвусмислени разбирания какво
е духовност и към какво се стремят те.

Много си ми безинтересен, та да седна да ти отговарям.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Духвността не е това, което е в книгите. И то е нещо, което не е свързано с определена традиция.

Впрочем и с понятието традиция може да се получат обърквания. Защото ако го разглеждаме от гледна точка на т.нар. Традиционалистка школа, която у нас е тотално непозната (Рене Генон, Фр. Шуон, Кумарасвами и пр.) под традиция се разбира точно определено нещо, отвъд конкретните култури.

А духовността - това е виждането на света в единство, разбирането на това единства във всичка и живеенето съобразно това. Всичко друго, което конкретните школи, учения, религии и пр. обикновено разбират под "духовност" е обикновен морал.
Йогите (макар че хич не си падам по тази хиндустанска далавера) са го казали доста образно и същевременно точно - "синхронно трептене с единното".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Или, може би ... не искаш да отговориш защото ще станеш смешен? :)

The last good thing written in C was Franz Schubert's Symphony No. 9.

Траките започват да консумират месо след като Юдейо-Данайците/Циганите от Африка/ завладяват управлението на Атина! До преди 2300г Трако-Българите месо НЕ са яли! Хронистите пишат за "Божествените Траки, които не консумират месо"! Япония преди 150г не е яла месо! Индия до идването на Юдейо-Арабите също! Както казва Дънов каквото ядеш такъв ставаш! В Европа и в целия Свят расте Вегетарианството от години! В Сатя Юга болшинството хора ще ядат растителна храна.
Що се отнася до Лъже Историята, тя се разпространява отдавна не само в Европа, но и по целия Свят.

По-скоро съм съгласен (че духовността не e това в книгите, не е само морал, ...).
Като стана дума за традиции, задавал съм си някои въпроси.

За да използва нещо от една традиция, човек трябва да се приобщи към нея -
да я усвои, да не се ограничава с външните неща (като естествено изпитва уважение
и доверие към тази традиция).

По тази причина, много съвременни учени-изследователи несъмнено са "грешни",
когато заемат позиция на външен наблюдател, обективно "изучаващ" някаква традиция
(фолклористи, археолози и др.).
Може би поради някаква самонадеяност, такъв учен се поставя в положение над това което
изучава, разсъждавайки високомерно.
По този начин той сам се ограничава да разбере само външните проявления на изучаваната
традиция (по същество без наистина да разбира нищо).

Освен това, каква ще бъде ползата лично за човека от такова чисто книжно знание,
без практикуване на нещо ?

Вярно е, че цивилизацията създава и лъжливи ценности (освен всичко друго).
Например безполезни изкуствени вещества, които заместват храните.
Или лъжливи идеали, които вредят на човека, но се пропагандират масово.

Но изглежда, че резултатът е 1:1 за традиционното срещу прогресиращата цивилизация.
Човек може да намери щастие и лична полза в някоя древна практика и учение,
но от друга страна техническата цивилизация е голяма сила, която променя всичко.
Поне аз не знам къде е най-правилното решение.