Re: / Контакти / Поколения / 20-30

Днес е чудесен ден - нито е твърде светло,нито е твърде тъмно, нито е твърде топло, а още по-малко твърде студено. През нощта валя,но не непрекъснато, а периодите, през които се чуваше как дъждовните капки се опитват да пробият стъклото на прозореца се сменяха с периоди на тишина и спокойствие, на..хармония и сигурност.Или не? Имаше нещо в тази хармония и винаги съм го усещал - когато е много късно през нощта, когато луната свети само толкова, че да очертава границите на предметите, да очертава контурите на материята, когато виждаш само част от формата на нещата, но нещо в тъмнината остава скрито и никога не можеш да бъдеш сигурен какво е..."Хармонията" крие нещо тайнствено, създава впечатление за...опасност? Но същевременно, замисляйки се за това и преживявайки тези моменти, не може да не се прокрадне и неусетно да отлети плахото усещане за...съдба.Но ако хармонията и спокойствието са съдба, съдба е и дъждът, който се изсипа. Интересно би било човек да помисли кога се чувства по-защитен - когато вали или в тишината на нощта..Не е ли истина, че когато чуваме падането на дъждовните капки, ние подсъзнателно се чувстваме сигурни.Това е така, защото знаем,че онова, което предизвиква дъжда е всемогъщо, вечно и...успокояващо?Придвидимо? А онова, което се крие в тишината е неизвестно, непознато...човешко? И изведнъж - дъждът е наслада, тишината е тревога?Да?Не?Всеки що го разтълкува по различен начин, хората могат да се убеждават взаимно, че го тълкуват еднакво, но истината е само една - в момента не четете това.
Събудих се късно тази сутрин.Навън се чуваха странни птичи песни, които, както веднага забелязах, се повтаряха периодично...или циклично, ако ви допада тази ужасна дума.Но изведнъж песните заглъхнаха и за съжаление до мен достигна ужасния шум от минаващата наблизо кола.Неприятното беше,че от нея се чуваше толкова характерната за тези дни силна и агресивна музика. Целият квартал беше разтърсен от нея.Запитах се за секуна - как? Как е възможно? След това веднага си представих човека, седнал зад волана - около 30 год,.каращ нов модел Audi(Mercedes-ите нещо изостават напоследък?) със слънчеви очила, пуснато докрай предно стъкло , с ръка на прозореца, гледащ като някакъв разгонен помияр.Всъщност, подобен тип хора са точно това - разгонени,алчни песове, търсещи...кучки(липсата на кавички е умишлена) по улиците. А и не беше толкова трудно да се намерят някакви изрусени,невзрачни същества, които да им поддържат самочувствитето и да ги карат да се чувстват "пичове".Всичко е страхотно - кучките са доволни, защото леко са притъпили подсъзнателното си неудовлетворение от своята нищожност, победили са за секунди онази единствено истинска,малка частица от техните мозъчета, която непрекъснато им прошепва, че не са нищо повече от...нищо, надвили са за секунди комплексираните си натури, защото, о,Боже, някой с Audi им е обърнал внимание, поканил ги е на кафе и дори...какво нещо, поискал е да спи с тях. Как да не му позволиш?Щом някой с Audi иска да спи с теб, значи ти не си невзрачно,ограничено до безкрай същество, а си...НЕЩО!Така тези хора оправдават съществуването си, така се поддържат живи.Защо?Е,как иначе ще се отличават от другите, освен по броя на мъжете, с които са спали - че то си е гордост да преспиш с 100 човека, примерно! "Колкото повече се чукаме, толкова сме по-готини, защото повече "пичове" ни обръщат внимание - значи наистина сме страхотни - давайте да се чукаме още!!"
Призлява ми.